Цветни сънища

Цветни сънища

Закачливо подсвирва към мен
ален залез, отплуващ навътре.
Пори вълните щастливият ден
с обещание пак да се върне.

Синя нощ носи  в меки завивки
фин копнеж за лятна Любов
и по твоите нежни извивки
бързат капчици към изгрева нов.

Нажежени до бяло тела
в изящна дъга се топят.
Сплав от материя, дух и душа,
през Портала на времето влиза в друг свят...

Оранжево утро наднича налюбено,
по слънчеви зайчета праща ни знак,
че времето в Обич не ни е изгубено,
а Щастие чака на нашия праг.

Денят се събужда, обагрен в златисто,
посреща пречистени, ведри души.
Животът започва отново на чисто,
от платното Надежда струи...
 

------------------

Събуждане за сън

Отварят се невидими очи,
щом във вените хукне сънят.
Светлина през Вратата струи
и ме кани да тръгна на път...
Обличам скафандър от тяло ефирно,
вземам  кълбо от Любов за изпът.
То се затичва подире ми – коте немирно,
и звездите по-ярки блестят.
В светъл поток световете се сливат,
стигам в миг до далечни земи.
Водопади от дни
върху мен се изливат,
виждам моите седем души...
Седем тела блестят изумрудени –
виждам, “Зелен” е сигналът за полет.
Литват към ново кармично  Пробуждане,
пречистени с огън, невинни и голи...
Спят очите ми, взрени в космичното.
Запомнят обратния път към душата.
Единствено разумът
тук е различното,
все още се готви за скок...
през Вратата...
 

------------------

Цветни сънища – 3

Закачливо подсвирва към мен
ален залез отплуващ навътре.
Пори вълните щастливият ден
с обещание, утре при мен да се върне.

Синя нощ – спуска завивка магична
срамежливо прикрива любовния плам,
който в очите ти плахо наднича,
но е от Слънце по-ярък, и от Света по-голям.

Нажежени до бяло – две голи тела
с пръсти нахвърлят прекрасен ескиз.
В ефирна палитра от дух и душа,
цветовете диктува загадъчен бриз.

Оранжево утро наднича налюбено,
по слънчеви зайчета праща ни знак,
че времето в Обич, не ни е изгубено
и Щастие чака на нашия праг.

Денят се събужда, обагрен в златисто,
посреща усмихнато ведри души.
Животът започва отново на чисто,
от платното на спомена Надежда струи...

Кирето, 22.01.2015 г., Бургас