Къде е проклетата котка?

Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си.

Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка “Живот” (ако имаше начин – и “Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно “Сбогом” с личния си лекар...

Оранжевата топчица, състояща се от: косми, меки лапички и твърде остри ноктенца, беше на видима възраст около два месеца. По принцип обичам котки, затова приех идеята с разтворени обятия и врати на апартамента.

Зверчето, наречено с непретенциозното име Бети, впоследствие се оказа далечен роднина на Брус Лий, а може и да е било скрит потомък на последния клан нинджи.

Първият ден беше най-тежък.

Бети извърши няколко опознавателни мисии из всички стаи, състоящи се в пълно разрушкване на всичко, което можеше да бъде: разрушкано, раздърпано, или примъкнато накуп до вратата. Пръсна гранулите от котешката храна из целия коридор и почти два часа гони всяка една от тях, сякаш бяха издирвани от Интерпол роднини на Кадафи.

Следобед успях да подремна за около час, после бях събуден от писъците на съседката от левия апартамент. Бети беше навестила отрупаната с пране тераса на изпадналата вече в истерия фолк-последователка. Най-фините блузчици и поли приличаха на изпокъсан такелаж на испански кораб след битка с пирати. Това ми костваше известни финансови загуби – обезщетение за нанесените материални и морални щети върху гардероба и крехката психика на момата.

Гушнах писанката, говорих ù тихо и напевно, обяснявайки колко лошо е да посягаш на чужда собственост, животинката ме гледаше умно, мяукаше гальовно и даваше вид, че всичко казано от мен, е разбрано напълно. Да, ама не.

Привечер жена ми се прибра с няколко торби, претъпкани с хранителни продукти, и ми заяви,че Иванови щели да ни идват на гости. Тези хорица са твърде мили и забавни, но имаха пинчер, без който не ходеха дори в тоалетната. Отварям една скоба, за да поясня, че екипът, заснел филма “Апокалипсис сега”, е пропуснал житейска ситуация, която би пасвала чудесно на заглавието...

Естествено, гостите дойдоха с пинчера си, а за зла участ и с осемгодишния си син. Това, в комбинация със съществото от друга планета – Бети, както и с нашия дванайсетгодишен синковец, ме връща печално към скобата, която отворих малко по-горе.

Не можах нито да хапна, нито да си кажа едно “Наздраве” с хората, понеже, през почти равни интервали от време, притичвах я до спалнята, я до детската, за да усмирявам развилнялата се купчинка от деца, котки и кучета...

В един момент, от непрекъснатото ставане и сядане, изпитах желание да предам миротворческите функции другиму. Иванова с радост прие, понеже ние се разговорихме за футбол и тази тема беше за нея чужда и досадна.

Улисани в сладки приказки и наздравици, не съм забелязал, че на Западния фронт оттатък е настъпило подозрително затишие. Загложди ме тревожна мисъл, затова отидох да погледна.

Оставям настрана факта, че трудно познах стаите на нашия апартамент след вещата намеса на групата по екстремен кетъринг, интериорен дизайн и декорация. Братле, за пръв и, надявам се, последен път в Живота си изпитах желание да пия нещо успокоително, различно от твърд алкохол.

Участниците в партито “Деца vs котки и кучета”, стояха виновно в центъра на детската и търсеха липсващ член от групата.

Иванова ме гледаше учудено и ми заби култовия въпрос “Абе, къде е Бети?”

Ако четеш това изречение, няма проблем, обаче ако го чуеш примерно през една врата, звучи някак си неестествено на цялата ситуация. Още повече, че отговорът ми беше кратък и точен: “Ами къде – в спалнята”.

Оттатък, в кухнята, жена ми и Иванов бяха притихнали и попиваха всяка дума от съдържателния разговор на тема “Къдейбети”...

Иванов не ми проговори два месеца след този случай, а още на другия ден лявото око на жена му беше с твърде подсилен грим. Жена ми последва обета за мълчание на госта и дълго след това общувахме с бележки от рода на: “Яденето е в хладилника. Стопли го и нахрани децата”. Нито дума обаче за косматата гад, която причини цялото недоразумение.

Останалата част от месеца мина за мен като на филм. Ставане от сън, доколкото играещата си нощем в коридора Бети позволяваше да подремнем, хранене на всички домашни любимци, писане на обяснителни бележки за извършени социални дейности, свързани с деца и котки, спешно извършване на финансови транзакции от моите дебитни карти, с цел покриване на нанесени имуществени вреди на съседско имущество, както и ходене на църква, медитация и посещение на психиатър...

Когато двойката влюбени се завърна от медения си месец и ми забиха въпроса:

–  Абе, къдейбети? – останал без грам психически и финансови сили, отвърнах съкрушен:

–  Не знам къдейбети, стига да не е на моя територия.

После все пак намерих време да им обясня цялата ситуация, смяхме се доста, а за мен беше доволно, че финансите ми отново бяха в ред, че и малко отгоре, вследствие съжалителната намеса на влюбените. Сега, след като вече с жена ми си говорим, видях, че се е загледала в някакъв филм и я попитах какво гледа, та се къса от смях, а тя ми отвърна:

–  “Грозната бети”...

Честно казано, предпочитам да спра дотук.