Трептението на думите

Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас.

Всяка една думичка е не просто строго определен от езика ни набор от букви, а кристална сферичка, в която прозорливо и пророчески надничат нашите идеи.

Понесени от крилете на еуфорията или завладени от сладко разкъсваща ни тъга, те са нашите мънички пратеници към бъдещето. След време, със силата на спомена, ще връщаме отново и отново изреченото и написаното от нас, но едно е сигурно – избирайки точно определени слова, сме надзърнали плахо или решително към онова, в което ще се превърнем един ден.

Думите оживяват всички онези картини на мисълта, дават енергия на обмислени внимателно проекти, спират агресия, превръщат се в защитна стена, а понякога са отровни стрелички, способни да умъртвят една Любов. Могат да носят живот, да лекуват и най-упоритите рани, едновременно с това са способни да сложат край на война или да започнат най-унищожителната такава...

Красиво подредената реч може да бъде лукав израз на нечисти помисли, затова не винаги външната дреха на словата е определяща за това какво се крие зад нея.

Словата имат свой енергиен смисъл, който приема образа на емоцията, завладяла ни в определен момент. Трептението на една дума, изпълнена с Любов, е несъизмеримо по-мощно от напудрена и облечена в ярки цветове дълга тирада. Простичкото съдържание на нашата същност прозира зад смисъла, който влагаме в казаното.

Не винаги сме в състоянието, позволяващо ни да трептим хармонично с истинското значение на думите, както и да намираме най-подходящите за целта, но можем да заредим с цялата красота на всемирната, вселенска Обич посланието, което искаме да отправим към хората. Тогава магията на Сътворението се задейства с пълна сила и не е нужно да правим специални обреди или ритуали, за да усилим ефекта от изреченото в този момент. Достатъчни са няколко капки Любов. Като онези, дето тихо ромолят по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат възможно най-далече...