Образната система в “Железният светилник” от Димитър Талев

Образната система в “Железният светилник” от Димитър Талев

(литературноинтерпретативно съчинение)

Художествената литература е изкуство на словото, чрез което тя разкрива големи обществено-икономически и исторически процеси на времето през погледа на човека. Човекът е винаги център на изображението и чрез неговата съдба се пресъздава епохата.

В романа “Железният светилник” Димитър Талев олицетворява преходния период на духовно пробуждане и възраждане в град Преспа чрез богата образна система. Семейството на Стоян Глаушев и Султана, Хаджисерафимовата унука, е емблематично за своето време, защото отразява обобщено важни исторически процеси. Моментът на преодоляването на робството, на освобождаването на човешкия дух, на осъзнаване мисията на напредъка и усъвършенстването е индивидуален акт на преживяване у Стоян, Султана, Лазар, Катерина. В това напредничаво и прогресивно по мисъл и действие семейство се раждат най-новите идеи на епохата – края на ХІХ век.

Чрез образа на Климент Бенков се пресътворява идеята за просвещение на народа, за борба за самостоятелна българска църква и участие на обикновени хора в управлението на града. Авраам Немтур е художествен образ на опозицията, в лицето на гръцката общественост, срещу която воюва Лазар Глаушев. Не без значение в художественото въздействие на романа е образът на Ния, красивата дъщеря на Аврам Немтур, в която е влюбен Лазар. Катерина въздейства на читателя със силата на своята женственост, пламенна любов, която свети с трагичен отблясък. А Рафе Клинче е майсторът резбар, призван да изработи иконостаса на новата българска църква, който е изображение на творческата стихия, на ролята на изкуството в живота на преспанци.

Пишейки съдбата на своите герои, Димитър Талев разкрива историята на народа ни в мрачните векове на робството, векове, осветени от светлата идея на духовно освобождение.

Романът започва с бунтарското поведение на Стоян Глаушев от село Гранче, който убива хрътката на бея и това е достатъчна причина, за да не може той да остане в селото и го напуска. Преспа го приема дружелюбно с парче топъл хляб, но и с една неизвестност за бъдещето, с консерватизма и предразсъдъците на гражданите, които трудно приемат в средите си чужд човек. Неговата работливост, кротък нрав и търпение му помагат да създаде едно от най-уважаваните семейства в Преспа.

Главна заслуга за това има Султана, потомката на обеднял чорбаджийски род, която обаче не е изгубила чувството си за достойнство и е с достатъчна духовна енергия, за да възроди славата на Серафимовия род. Въпреки че е застъпник на традициите, Султана сама ги нарушава, като приема в къщата си млад неженен селянин да помага в земеделската работа. С практичния си ум тя разбира, че е бедна, за да бъде приета в богатите среди на Преспанския еснаф, но и твърде авторитетна, за да се омъжи за бедняк. Тя по свой начин се противопоставя на традицията, създавайки семейство с непознатия, но видимо добър, кротък, трудолюбив и сърдечен Стоян Глаушев.

Това многолюдно семейство, в което се раждат осем деца, фокусира в себе си всички промени, които се осъществяват в Преспа. Точно в това семейство идва на гости рилският монах, който с благата си реч го благославя и помага да се разбере простата истина на тази епоха: “Човек не бива и не може да живее само за себе си. Имаме свой дом и своя челяд, но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно.”

Точно в тази нощ Лазар проумява мисията на живота си: “Аз ще поведа народа, аз.”

Той осъзнава, че един от обикновените, но свободолюбиви и бунтарски настроени хора трябва да поведе народа в борба за просвещение и самостоятелна църква. В името на общозначимото той пренебрегва личните си пристрастия и любов към Ния, дъщерята на гръцкия наместник Аврам Немтур.

Рилският монах изрича молитва и за греховно красивата Катерина, в чиито очи прочита дълбочина и сила. Ако любовта в библейския смисъл на думата се приема като грях, Катерина е образът на грешницата, която се противопоставя на патриархалните закони и става жертва на човешките предразсъдъци. Любовта през Възраждането се тълкува като порив на човека към красивото, съвършеното, стремеж към духовно освобождение, плътска радост. Връзката между Катерина и Рафе Клинче е изтълкувана от Султана като тежък грях, като потъпкване на патриархалните закони.

Катерина се отграничава от строгия нравствен морал с буйната си жизненост, с неукротимия си смях. Тя е готова да обича естествено, чисто, красиво, подвластна на човешкия си порив. У Рафе Клинче тя открива човек, който е различен от другите. Той е образ на творческото начало, на изкуството. Светлинната метафорика съпътства не неговата личност, а изкуството, произведенията му: “Кръстът сякаш беше изплетен не от дърво, а от тънки златни и копринени нишки – така прозрачен, лек и сияен изглеждаше той в ръката на майстора.”

Майсторът резбар е чуждият човек в света на Султана, защото той е носител на порока, отклонението от чистия морал. Тя не го приема, защото в живота му няма ред, няма спазване на традицията. Той е свободният човек, който не се подчинява на нормите в обществото. Образът на резбаря е безпрецедентен в българската литература.

Богатството от образи в “Железният светилник” се изразява и в това, че някои са дадени в развитие, а други остават константни, непроменени в сюжетното развитие. Султана остава героиня на своето време, а не на бъдещото, което идва, с консервативния си нрав и предразсъдъци. За да спази принципа на нравствените устои на своето време, тя подлага детето си на най-голямо изпитание. Чрез билки тя се опитва Катерина да премахне нежелания плод, но това я убива.

Минутите, в които Султана се бори за живота на дъщеря си, са описани с неповторим психологически реализъм. Образът на момичето, пристъпило морала на обществото, отдало се на порива си, на изконното женско начало, е неповторим в българската литература. Този образ свети със своето присъствие в иконостаса на Рафе Клинче, човекът, който е приел духовното призвание да изработи кръста – символ на християнската вяра в новопостроения български храм.

Всеки един от героите изживява пътя на своя нравствен катарзис, на своето възраждане. Талевите герои не са безлични, те имат ярко присъствие, те са доминиращи в сложните социални промени. Поетиката на творбата е завладяваща, тъй като авторът пресъздава обикновените неща от живота с необикновена сила. Сложността на българския характер е видяна през погледа на Димитър Талев и откроена в едно драматично и емблематично за историята време. Посланията на автора са за ангажираността на всеки човек в епохата, в която живее, с нейния прогрес и усъвършенстване.

В образната система на романа на Димитър Талев централно място заема железният светилник. Неговото присъствие създава и запазва неповторима атмосфера. Той е образ на светлината, която грее в домашното огнище на дома Глаушеви, но и в техните души. Пламъкът му е равен и спокоен в дните на благополучие и в нощите на тиха обич. Пламъкът става неспокоен и буен в нощта, когато думите на рилския монах стигат до сърцето на Лазар, продължават молитвите на Султана. Този пламък е образ на просветлението, духовното събуждане на героите. Той е особено неравен, ту буен, ту угасващ в нощите, когато Султана бди над умиращата Катерина. Животът на Катерина угасва тихо, тя се превръща в жертвеница на своето време, на неговите неотменими консервативни принципи и човешки предразсъдъци. Богатата метафоричност, която крие този образ, показва силата на художественото майсторство на Димитър Талев. Светлината от миналото той пренася в настоящето и бъдещето, за да внуши, че човекът е жив, докато гори в него пламък на свободолюбие, борбеност и вяра.

Творбата не загубва своята значимост през столетията, утвърждавайки силата на българския характер и дух.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.