Делникът в любовта и любовта в делника
(есе по “Тавански спомен” от Валери Петров)
“Тавански спомени” е поема за любов. Една такава любов, която не свършва с раздялата, а се носи цял живот като незабравен спомен. Любов и живот се преплитат, за да може едното да осмисли другото. Животът без любов е скучен, делничен, празен. Любовта в живота го превръща в празник.
Делникът в любовта се разбира като баналното, повтарящото се, безинтересното, което я съпътства. Делникът – това е умората, изхабяването, липсата на тръпка. Любовта се превръща в ежедневие, което уморява. Делничното е другата страна на празничното. Възходът и падението, извисяването на чувството и неговото избледняване – това е голямата амплитуда на любовта. А тя в делника е чудото, което трябва да се роди във всеки живот. Любовта в обикновения ден го превръща в необикновен и дава вкус, който не се забравя.
В поемата на Валери Петров се преплитат и двете страни, които са характеристиката на любовта – обикновеното и необикновеното. Когато любовта е нова, всичко в света е различно и празнично:
... биеше сърцето гръмко във гърдите…
Това разтуптяване се получава и от розовата дреха, и от нейната врата и от романтичните сънища. Писмата са облепени с хиляди целувки, в които се отразява любовта. Всичко събужда трепет – и срещите, и писмата, и любовта. Тогава всеки миг е празничен, незабравим. Възприемаш света като омаен. Обикновените неща са забележителни – масичката в старата сладкарница, медицинските книги, кожените дръжки на трамваите. Когато любовта е така силна, влюбените отново откриват старата Америка, откриват я за себе си.
И когато се получи обратът – любовта става делник. Тротоарите са скучни, къщите са безинтересни, споровете са банални. Омаята на любовта е изчезнала. Романтичното було на света е отмахнато. Музиката е заглъхнала, светлината е угаснала. Всичко наоколо закрещява с убийствена, ужасяваща реалност. Думите са изгубили своя цвят и вкус и “Обичам те” вече не означава нищо. Пролетта неусетно се е превърнала в есен. “Панта рей” – всичко тече, всичко се променя, движението е в основата на живота и любовта се е превърнала в безразличие. Старият часовник в гърдите се нуждае от часовникар.
Раздялата е описана поетично и образно. Тя е като една скъсана снимка, на която двете части са неразделими:
във нейната (ръка) остана мойто цвете,
а в моята – едната й ръка.
Когато хората са се обичали така искрено и предано, не могат да се разделят напълно, без да остане следа в другия. И в това е смисълът на любовта.
“Тавански спомен” е поема за любов.
-----------------
Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.