Дългът към рода и дългът към сърцето

Дългът към рода и дългът към сърцето
(есе по разказа на Николай Хайтов “Дервишово семе”)

Дългът към рода и дългът към сърцето са сплетени като във възел.
“Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза.”

Метафоричният образ на раздвоението, което изживява героят от разказа “Дервишово семе”, е много изразителен, за да се внуши безизходицата, страданието, душевната мъка.

Цял живот Рамадан страда по Силвина: “Сърцето ми се топеше като свещ.”

Авторът Николай Хайтов изразява своето отношение на съчувствие към голямото човешко страдание, породено от служенето на един родов закон, та макар и с векове изграждан сред хората. Писателят внушава, че законът на човешкото сърце е по-важен и на него човек служи цял живот. Той определя щастието и нещастието. По различен начин са назовани мъката, копнежът, надеждата на Рамадан да се събере със Силвина: “Когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява.”

“Жалба” – каква точна дума от диалекта избира Николай Хайтов, за да изрази влечението на сърцето. Като противовес и за баланс на голямата любов в сърцето на Рамадан се ражда неудържима омраза. Злото е, което го подпира и спасява в моменти на безсилие, слабост. Когато е наранена душата му, отровната билка на злото сякаш я спасява. Омразата действа като ответен удар на поруганата любов, на откраднатото щастие. Тя е по-силна от материалните неща: “Тарабата, дето ни делеше с Руфат, дето е от дъбово дърво, взе че изгни, а дертовете нощи не изгниха.”

И любовта, и омразата главният герой си носи цял живот и те ще са мотив за човешкото му поведение. Поведението му има две страни – външна изява на чувствата и вътрешното им преживяване.
“Вътре катраните, братче, врат ли врат.”

Като не може да се противопостави на отколешния закон на рода, Рамадан остава с надеждата за любов през целия си живот. Служейки на законите на рода, той погазва своето човешко щастие, на жена си, на Силвина, на Руфат. Всеки по своему страда в разказа заради погубена, неспечелена, несбъдната любов.

Писателят доказва, че любовта не може да направи човека звяр. Тя трябва да го направи по-добър, по-човечен, по-разбран. Рамадан само мисли за насилие, неговите действия са хуманни, защото той се отнася топло към Силвина, а на Руфат не прави никакво зло: “Ако той беше звяр, не ставай и ти.”

С тези думи Силвина стопля сърцето на Рамадан, сломява омразата му, прави го добър. Любовта е сила, която може да има могъщо действие. Стремежът към осъществяване на любовта кара хората да вършат чудновати неща. Рамадан помага на най-големия си враг и не може да постъпи по друг начин. Неговата мечта е от десетилетия и не може да се осъществи: “Искам под една черга да легна с нея като мъж с жена, а че тогава да става каквото ще…”

Писателят Николай Хайтов разкрива своето съвременно виждане за конфликта между патриархалния закон и любовта. Той осъжда консерватизма на родовия закон, който погубва човешкото щастие и обрича хората на страдание. Изконно право на всеки човек е сам да избира кого да обича и с кого да споделя живота си.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.