Нежната спирала на живота

Нежната спирала на живота
(есе по “Нежната спирала” от Йордан Радичков)

Щастлив е Йордан Радичков с това мъдро прозрение, което открива, виждайки червените капки кръв, обагрили снежната покривка. Едва ли един ловец би се трогнал от смъртта на гълъба, прострелян от неговата пушка. Разказът “Нежната спирала” не е ловен разказ и не повествува за ловната страст на човека, при която се убива за забавление.

Има нещо трогателно в това, че разказвачът се стъписва от кървавото писмо на умиращата птица. Той пази нежно кървавата диря, усещайки, че в душата му невидима птица чертае своите кръгове и спирали. Срещу дулото на пушката нежната, крехка и беззащитна птица е неспасяема, но дори в този внезапен финал писателят откроява свое послание-обвинение и упрек срещу насилието на хората.

Спиралата е понятие за безкрайност, за стремежа към съвършенството и хармонията. Като се вземе предвид, че биологичната клетка има спираловидна форма, може да се каже, че спиралата е емблема на живота, негов вечен неумиращ символ. Човешкият живот е спирала, защото е повторение на ново, по-високо и по-усъвършенствано равнище. Човешката история е спирала, защото проектира прогреса, напредъка, развитието. Диалектиката на живота най-сполучливо се идентифицира с изображението на спирала. Еволюцията на живота има образа на спиралата, която е закодирана във всеки жив организъм.

В разказа на Радичков художественото откритие е изключително голямо, защото събужда много размисли. Спиралата от кървавите капки се образува, защото умиращата птица се стреми да следва ятото: “… тия кръгове дивият гълъб изписваше в небето спираловидно, защото, както кръжеше, той внимаваше да следи и посоката на ятото.”

Има нещо символично в това, че изписаната спирала в небесната шир се проектира на земята и учи хората на мъдрост и нравствено проникновение. Посланията на автора са и за това, че полет няма, ако едното крило е ранено. Идеята за равновесието е заложена във всеки жив организъм.

Това е разказ не за смъртта на една птица, а за един прекъснат живот. В своето умиране птицата очертава кървавото писмо, което е послание към живота. Нейната смърт не може да смути човека, но кървавата диря го стъписва и той стъпва все така внимателно, сякаш за да не я нарани. Животът е вълнуващ във всички свои превъплъщения. Въпреки че умира просто един гълъб, в това преминаване в отвъдното птицата изиграва грациозно танца на прощаването с живота. Нейното страдание е обвинение срещу насилието, срещу всички, които убиват, за да се забавляват. Посягането на чужд живот, бил той и на една птица, е светотатство: “Не посмях повече да пристъпя в снега, някакво особено чувство ме възпря още при първия кръг.”

В особеното чувство на разказвача може да се открие гузната съвест, неудобството, съчувствието на болката. Спиралата на живота е нежна, защото той е така крехък, раним. Дори не дуло на пушка е необходимо, за да се прекъсне животът. В кръговрата на природата хората се раждат и умират. Животът във всяко свое превъплъщение е траен, преходен, болезнен: “Поривист и елегантен е дивият гълъб в полет.”

Само един изстрел е необходим, за да прекъсне полета на птицата, да изчезне животът. Във внезапния финал тя не реагира по друг начин, освен с красиво изписаните кръгове и спирали, с които предупреждава хората да не нарушават природното равновесие. Въпреки че човекът е по-силен от беззащитната птица, в нея открива проклятие: “Може би тази фраза носи проклятие; може би съдържа някакво завещание към другите птици; а може би е само прост отпечатък на един внезапен финал.”

Радичков подсказва, че ако човек се вслуша в гласа на природата, може да стане по-мъдър, по-силен, по-хармоничен. Разказвачът загатва: “… дори душата ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали.”

Всяко живо същество закодира живота с послания, получени от предците и предавайки ги на потомството, съхранява неговата тайна и магия.

Един звън се чува в душата на ловеца. Този звън ще го стопля, ще го пази, ще го извисява.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.