Поетичният дух на Цветанка Костадинова Тодорова надделява над житейските несгоди, търси собствения си път по магистралата на творческото развитие. В ръцете ми е една поетична книга, пропита с детски поглед и с дълбока човещина. Не можеш да не се развълнуваш от преклонението й към творчеството на видни бургаски поети и от “Детския й поглед” към живота. Те са соковете, от които черпи сили. Приветствам ги! Със заложбите си, още неосъзнати от нея, може да постигне много повече.
“Земна жена съм” е пътеводно за нея. Чувствата й при списването на стихотворенията избуяват. “Тук родих се, тук живях” е простичка, но с дълбок заряд, пропит с изявеното “Да изчистим спукани балони”.
Цветанке, цвете си в живота, бъди цвете и в поезията. Вярвам в теб.
Мога да открехна и други черти в поетичното ти творчество, но оставям на читателя сам да ги открие и да се наслади на тях.
От редактора
-----------------
Земна жена съм
Няма самочувствие на поетеса,
но дано стихът ми да ви се хареса.
Най-обикновена съм жена,
земна съм – на преходните времена.
По призвание учителка,
уверяват ме, че съм лечителка,
че родена съм организатор,
сладкодумен, обаятелен оратор.
Вярна съм на моята професия учител
и на орден “Кирил и Методий” съм носител.
А съпругът ми – шофьор международен
и железен, благороден
се разтапя пред усмивки на деца,
и пред внуци с най-добри сърца.
Трички внучета, от мили по са мили!
Как се казват ли? Зорница, Илиян и Ани-Мими.
Дъщеря – Румяна, син – Драгия,
те благословени са от Девата Мария.
Няма самочувствие на поетеса.
Земна съм жена, дано ви се харесам.
-----------------
Съвременник на бъдещето
Да пиша стихове не се старах,
но че са искрени и дума няма.
Избликват от душата ми
с поезията на Вапцаров –
съвременник на бъдещето той е.
Величествена пиринска природа
с богати по душевност хора!
Ох, пустата световна криза ни изгриза,
пар`ата никому не стига.
Лекарства, ток, вода…
живеем в тъй наречената свобода.
Изръсваме си постоянно “Свобода
на мисълта и словото”
и дишаме отровен въздух,
раздвижен от словото.
С живота отново в разпра сме,
с живота гледаме се строго.
Живея с вяра, стихове си лея,
в очите ми се вглежда Фамагуста.
-----------------