Време без сбогуване

Католическият свещеник Ян Твардовски е един от най-забележителните лирици в съвременната религиозна поезия. Той е сред най-уважаваните и ценени полски поети, но лириката не е единствената форма на литературното му творчество. То обхваща есета, размисли върху Евангелието, анекдоти, а също разкази и стихове за деца. Автор е на много книги, преведени на десетки езици. Творбите му – с метафизично и същевременно човешко съдържание, пропити с дълбока вяра в Бога и в словото, с възхищение към сътворението и чувство за хумор – са обичани и популярни сред всички поколения, особено сред младите. Въпреки феноменалната му скромност, той отдавна с основание е признат като морален и литературен авторитет. “Бързайте да обичаме хората, тъй бързо си отиват” – този афоризъм от стихотворението, посветено на голямата полска поетеса Анна Каменска, стана синоним на хуманитарния принцип  в живота.

Ян Твардовски е роден на 1 юни 1915 г. във Варшава, където завършва природоматематическа гимназия. Дебютира през 1935 г. в средношколското списание “Кужня млодих” (Ковачница на младите), в което две години е редактор. Първата си стихосбирка, “Завръщането на Андерсен”, публикува през 1937 г. Същата година започва да следва полска филология във Варшавския университет, но през 1939 г. прекъсва поради избухването на войната. През 1944 г. участва във Варшавското въстание в редовете на Армия Крайова. През 1945 г. постъпва в първия таен курс на Духовната Семинария във Варшава и същевременно продължава следването си по полска филология, което завършва през 1947 г., а след една година и Семинарията. На 4 юли 1948 г. е ръкоположен за свещеник. Оттогава е викарий в много храмове във Варшава и околностите й, учител (префект) в няколко гимназии и специални училища, а също дългогодишен преподавател по полска литература във Висшата Метрополитна Духовна Семинария във Варшава. От 1959 г. до смъртта си (2006) е ректор на варшавския храм на Сестрите Визитки.

Ян Твардовски е удостоен с множество престижни полски и чуждестранни награди и отличия, между които са: на Пен Клуб (1980), на фондацията “А. Южиковски” (Ню Йорк 1985), на Министъра на културата (Варшава 1997), на Голямата Фондация на Културата (Варшава 2001), титлата Доктор хонорис кауза на Люблинския университет и др.

Аргументацията на наградите най-добре характеризира значимостта на творбите му:

“За цялостно поетично творчество, излъчващо човеколюбие и радост от живота с блестяща простота на формата и дълбочина на християнското съдържание, творчество, което е сред най-забележителните постижения на полската лирика от ХХ век” (Фондация “В. и Н. Тужански” Торонто 1995);

“За неговата поезия – изключителна в съвременната литература, пропита с дълбоко хуманна мисъл, въздействаща на всеки човек, за феномена на популярността й особено сред младежта” (Икар 2000);

“За цялостно творчество  и особено за постигнатия забележителен синтез между културата и мистиката във време, когато тази връзка е съзнателно разкъсвана” (“Тотус 2001”).

Името на Ян Твардовски носят десетки полски училища и образователно-възпитателни центрове. По творбите му все по-често се правят младежки рецитаторски, художествени и музикални конкурси. Творчеството му е тема на докторантури, магистърски и дипломни работи в Полша и чужбина, както и на множество монографии.

Димитрина Лау-Буковска
преводач и съставител на книгата