Уважаеми читателю,
Това е първата ми стихосбирка и е триумф на моята душа. Защо я издавам? С годините това е било моята тайна, моето вглъбяване в себе си, моя изказ на душевните ми терзания или изблик на радост.
Защо днес правя тази публичност? Преди всичко, защото годините набъбнаха и аз си давам сметка, че никой друг, освен мен, не би могъл да събере и подреди всичко онова, което съм написала, макар че в тази книга не бих могла да побера всичките си писания. Втората причина е моето семейство, което чрез тази книга ще види една друга Янка, не майката или бабата, а вътрешния мир на Янка Иванова.
Сред туристите и Клуба на учителите-пенсионери, аз съм известна с това, че пиша поздравителни адреси, играя разни роли, пиша скечове. И винаги в хумористичен стил, за забавление, но непременно в стихотворна форма.
Аз не бих могла да се нарека поетеса, защото това е привилегия на малка част от човечеството. Не обичам и да помествам мои стихове във вестници и списания, или да се явявам на някакви конкурси по зададени теми, защото се чувствам омерзена, когато моята творба не е разбрана. Пък и не е задължително. Аз съм си аз и не бих могла да стана повече от това, което съм.
Авторът
-----------