Песента ни е друга

Песента ни е друга

Песента ни е друга.
Песента ни е тъжна...
(Im traurigen Monat November...)
Като Зимна приказка,
но в България...
Песента тук е друга –
ноемврийска и скръбна,
родна, ненаписана другаде;
вярна, до смърт истинска,
жално-сподавена...

---------------------

* * *

„И ще бъде ден – ден първий.”
Хр. Ботев

Да грабнем пушките,
а не да чакаме
в кревата да умрем от рак,
как стегнал здраво е калпакът ни
съдбата днес ни дава знак
да тръгнем дружно –
на години сме –
омръзнал ни е тоз живот,
без туй в мизерия
минават дните ни...
Били сме стадо, не народ!
Затуй ден първи е,
и вече време е
да вдигнем овчата глава
и... стига сме умували с поеми!
Напред с оръжие!
ЗА СВОБОДА!

---------------------

По Ботев

„Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?”

Народецът е беден –
в кошарката гризе си хляба
и радва се на еврото,
какво, че кожата са му одрали,
нали прескъпо я продават...
Народецът – в кошара,
но иначе – свободен –
дотегне ли му хлябът,
сам да си тегли ножа!

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.