Орис

Орис

Недовиждала
орисницата ми,
та отминали
цветните води
и ме пуснала
в черната.
Мама
събрала мечтите си
в сълза
и я сложила
пред олтара
на слънцето.
Сбъднала се молитвата –
под неугледната ми
обвивка
се смее сърце
на гълъб –
златото на нежно море
при изгрев.