Петият сезон

Петият сезон

Чух как изплющя на тротоара
                 една лъжа.
И се разби една душа.
Видях крилата
           на няколко мечти.
Една от тях дори се беше сбъднала.
И златен прах се ръсеше от нея
            по раменете ми.
А в косите валеше сребро.
Владееше ме
            най-красивото междусезоние.
Сребро и злато,
            и крило
                на сбъдната мечта.
Кой казва, че сезоните са само четири?

* * *

Ненужни един на друг,
кръстосваме погледи – шпаги.
Тишината – стара дреха
виси окачена
на пирон зад вратата.
През август
убихме лятото.