Ноктюрно
Стопи се зимата.
Най-бялата – за двама.
Когато светът беше само
четири ръце,
четири очи
и четири устни.
Сега
потъвам бавно
в зеления смях на април.
Сама.
* * *
Дълбока, гъста нощ –
като катран.
И в него – като капка мед –
луната.
Студена и безстрастна съдница
на съвестта ми.
И тази нощ не спя.
Пресявам греховете си.
Не се щадя,
до кокал режа.
Във грешките намирам
смисъла
да продължа нататък.