Сто стоножки

Сто стоножки

Сто стоножки в прашен път
уморени крачат,
своите нозе броят,
и броят, и плачат.

Сто стоножкини сълзи
блясват като брошки.
Вече ручейче пълзи
подир сто стоножки...

Все нозете си броят,
все горчиво плачат.
Докога така сред път
боси ще се влачат.

Все не знаят накъде,
мрак над тях се спуща...
Няма кой да им даде
сто по сто обуща!

-------------

Пет питанки

Къде ли
продават къдели?...

По клони
кой прави поклони?...

Петле ли
събуди пет лели?...

За пита
гладник ли запита?...

Не сме ли
ужасно несмели?...

-------------

Врани-бърборани

Край комин събрани,
цял ден сипят врани
думи неразбрани.

Врани-бърборани!
Кой сега се брани
с думи неразбрани?

-------------

Кривулички

Под пръстта къртичето
крив нос пак върти, че то
с този нос там рови
кривулички нови.

Кривулички-улички
мигом криви кулички
вдигат: да се знае
път че се дълбае!

Право е къртичето
крив нос да върти, че то
кривулички прави,
за да се прослави!

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------