Към...

Към...

Не вярвах, че ще доживея...
Какво да правя, извинете...
Все още дишам Аз... И пея –
един от старите поети.

А млад бях... Пич бях... И нахъсен...
И времето ни бе такова...
Знам, няма вече да възкръсне
идилията му сурова.

На вас ви трябва бърза слава
и няма да ме разберете.
Благоговеех аз тогава
пред тях, пред старите поети.

Каква ти завист? И обиди?
Абсурд!.. И подигравки злостни?
Събитие бе да ги видиш
и щастие да ги докоснеш.

Сега ги няма... Няма... Няма...
Отидоха си. Тъжни. Бедни.
О, Далчев! Геров! И Багряна...
Проклинам дните ви последни.

А днес... Не ща да ме обичат.
Живея още... Извинете.
И бих бил горд да ме наричат
един от старите поети.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------