Поколение

Поколение

Наричат ни изгубеното поколение –
излъганото, проиграното,
задръстено с илюзии
за някакво си светло бъдеще.
Не ги виня.
През погледа на младите максималисти
навярно ние сме корабокрушенци –
неудачници,
а оцелелите са просто късметлии
или продажници с нечиста съвест.
Във спряло време и затворено пространство
дори когато си самотен воин и бунтар,
ти вече си под прицел във графата “неудобен”.
Мълчи историята.
Да оставим летописците
тепърва да си кажат думата.
Но аз не се отказвам от живота си
и няма да зачеркна нито ден от календара.
Не се отказвам
от любови, грешки и заблуди,
от сутерените и голите мансарди,
в които с моите приятели поети,
актьори и художници-бохеми
осъмвахме, целунати от бога,
изпълнени с искрящо вдъхновение.
Бълбукаха като поток пенлив
и разцъфтяваха метафори –
словесното оръжие на ветрогонците-мечтатели.
Прекрасно знаехме жестоката цена,
която се заплаща за билета входен
във територията на духа, където
животът има други измерения.
И ние си я плащахме.
Наричат ни изгубеното поколение.
Дано са прави младите,
дано са прави.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------