Златната принцеса и други приказки

“Приказките помагат на децата да заспят, а на възрастните да се събудят.”
Хорхе Букай

Приказките. Родени преди хилядолетия сред хората, продължават да живеят, и ще живеят. Измислици, съчетали в себе си мъдрост, вълшебства, чудеса и поучения. Вълнуващи истории със затрогващ и прочувствен финал. С приказките децата забравят за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните разказвачи. Притихват и слушат с жив интерес – за принцеси, магьосници, великани; предметите оживяват, животни и растения проговарят, и накрая винаги доброто побеждава, а злото получава заслужено наказание.

Не всички приказки, разбира се, са с щастлив край. Някога приказките са били плашещи истории, разказвани вечер край огнището. Някои с възпитателен характер, други ужасяващи, “работещи” на принципа на заплахата. Тези приказки в по-късните времена се избягват и основно място заема условно-поетическата измислица с щастлив край.

Поколения наред възрастните разказват приказки. Порасналите деца, унесени в ежедневните грижи, забравят тези поучения, за да си ги припомнят отново в есента на своя живот, отдадени на своите внучета. Тогава бабите си припомнят как като малки са слушали приказки от техните баби, притурят към фабулата на приказката свои измислици и разказват на децата “нови” приказки, които винаги завършват с “и живели щастливо”. Тъй върви светът...

Приказките на Стоянка Желева по-скоро потвърждават основната тенденция – баба разказва на внуче. Някои от представените тук приказки са заимствани от фолклора – преразказани, но разширени, осъвременени и донагласени (“Златната принцеса”, “Неграмотно момиче”, “Мащеха”). Героите са с променени имена, “щастливият край” отстъпва място на поученията, наказанието на “лошите” е смекчено, а наградата на “добрите” – възвисена. Други са изцяло оригинални. Във всичките приказки на баба Стоянка особено се набляга на поуката. Ценностната система е опростена, но недвусмислена. На преден план излиза добротата, трудолюбието, уважението към по-възрастните. Знанията и интелигентността някак си не са от първа необходимост, по-важен е късметът (“Глупаво момче с късмет родено”, “Неграмотно момиченце”). И като че някои от приказките са предназначени не толкова за децата, колкото за техните родители (“Мащеха”, “Възрастна баба с внуци и правнуци”, “Баба и правнуче”) – в тях изпъква повелята: уважение и почит пред възрастните, защото както се отнасяш към своите родители, така и твоите деца ще се отнасят към теб.

“Златната принцеса и други приказки” не е само книга за деца; тя е еднакво полезна и за големите. Родители, прочетете тези приказки на своите деца – и те, и вие ще научите нещо полезно, ще преоткриете своите ценности и, не на последно място, ще се позабавлявате.

От редактора

Илюстрациите в книгата са от Албена Попова.