Поетът, който не издаде книга
Поетът, който не издаде книга, го няма вече между нас.
Не се напива до безпамет, не ругае.
На никой не досажда и никой от бръщолевенето му не страда.
Поетът, който не издаде книга, повече няма да получава
неизменното писмо, започващо със:
“Стиховете Ви не стават за печат, защото...”
Няма го поетът.
Звездите няма да го осветяват
тук, на тази скапана планета,
където страдаше и беше бит, и беше изоставян,
и беше куче, нищожество, боклук и абсолютен изрод.
Да, гнусна беше му съдбата и не за нея плачат
трезвомислещите хора.
Той няма никога да види свойто име
Отпечатано на главната корица и никога, да никога
не ще говори на читател –
така че е напразен всеки опит за вслушване в небитието.
Поетът, който не издаде книга, беше сведен до човека,
който не издаде книга, но той разлистваше живота си и го прочете
до последната, най-страшна дума “СМЪРТ”.
Прочете тази книга той, със самочувствие на автор
И кой ще отрече това му право?
Поетът, който не издаде книга, издаде себе си
И се превърна в четиво за боговете.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------