Кръстът в теб
На прозореца е дъждът.
Оросява пустотата на двора,
измива кръвта от спомена.
Съществуваш с вярата в тишината
и болката от изгубената надежда.
Уморена е любовта.
Вихрушка обрули цъфтежа по клоните.
Падащите листа се завръщат
при първичния зов на калта.
Кръгозорът е заключен между ограда
и олющена стара стена.
Само кръстът, издигнат в теб,
е доказателство на живота.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------