Дневно море – нощно море

Дневно море – нощно море

1.
Вярвам
в прилива на океана,
но моето море
е остров
в шепота на континенти –
кръстопътно море,
бременно със спомена
за аргонавти и сирени.

2.
Аз
ли, Господи,
хвърлих за улов
кърпените мрежи
в бездната
мистична?
И по-нататък?
И по-нататък?

3.
Отвъд
брега и времето
витаят тайни
за удавници
и риби.
Животът –
мързелива река,
влачи
дните си.

4.
Морето
и аз – амфибия.
Гмурвам се
в дълбокото.
Хрилете ми
вибрират –
толкова вода
изтича.
Толкова вода
облизва
тия голи брегове,
осеяни с отломки.

5.
Летни,
ниски звезди.
Аз
мъм мулатка
в любовната
прегръдка
на нощното море.
В приказката
на дневното море
аз
съм златното момиче.
Дишам
любовно-златни
молекули въздух.

6.
Нима
има страх
от морето,
което като Пенелопа
се вълнува
между бреговете,
тъче,
а после нищи
изтъканото?
Нима има страх?

7.
Аз съм реката,
влудяваща морето.
Хартиената лодка
няма памет.
Тя следва
посоката седефена
на вятъра.
Аз съм реката –
успокоена.

8.
В очите ми
играят светлини
от Дунав.
Вкусът на времето
е спомен
с мирис
на Голямата река.
Но ти знаеш
и аз знам,
и всички знаят –
морето
е любовно приключение...

9.
Мой лунатико,
не ти ли липсва
хладното ми тяло,
косите,
с които
те завивах?

10.
Имам силата
да казвам „да”.
Имам силата
да казвам „не”.
Разделям живота си
на половини –
стих
и свобода.

11.
Морето
е мълчалив мъж.
Корен от теб
дълбае белег
в окото
на времето.

12.
Там,
на брега на морето,
текат дните ми.
Сънувам сънищата си
и нямам време,
а в живота
време трябва
за всичко
и всичко идва
с времето.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------