Пеперуда
Мислех, че познавам пространството под лампите,
когато ни оплита в гирлянди от гранит.
Понякога съм падала – макар и във съня,
добре си спомням кратката присъда на паветата.
Но не видях във теб смъртта на какавидата
и краткият ти полет успя да ме рани.
А сянката, с която прострелваше лицето ми,
изтегляше от вените конеца на страха.
Изпила тържеството на няколко минути,
след миг ще се сбогуваш завинаги с нощта.
Ще се стопи онази ревност, припознала
в чуждата агония стремеж към светлина!
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------