Към Божи гроб
на сестра ми Румяна
Обувките, които ми подари Съдбата,
ме оставиха боса на чужда земя,
в която се раждат често
пророци.
Аз не прозрях веднага това.
Гледам сега –
боси и нищи край мен се тълпят
да ми подаряват обувки:
да ги възнеса
а тайно искат да чуят
„Разпни го!”
Съдбата, която до вчера ме водеше за ръка,
ме изостави край ерусалимската крепост
заради съблазънта да пренапише себе си...
Аз вървях край езерото Галилея –
богата и боса грешница,
по камъните за утре.
С обувките тази скъперница,
Съдбата,
ми подари пътуване.
Без тях – очи :
за божието и за кесаревото.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------