Поверие за любов

Поверие за любов

Все тия стари, подредени атоми,
осъдени да бъдат наши думи...
Животът е пристанище за вятър,
избухнал и утихнал помежду ни.
Веригата на мисълта се къса,
но по-свободни от това не ставаме.
Към дъното пътува хвърлен пръстенът,
а навикът шепти: “Щастливо плаване!”

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------