Село

Село

Камбаната изпраща вест –
без думи всичко се разбира...
Трева, която не умира.
И камък, върху който днес
змията уморена спира.

Прегръдка на живот и смърт!
Зад есенните коловози –
сълзи на запустяло лозе...
Врати, отворени за път,
огънати от некролози.

Ликувай, тъжен кръговрат
от праг до прах, от кръст до къща,
от топъл хляб до хляб насъщен...
Градът е малко по-богат,
когато в тебе се завръща.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------