Двама и морето
На Яким
И ни докосва тайнството ти,
о, мълчание
на вслушани във себе си!
Водата и нощта
са от еднакво естество –
тъмни,
безтелесни
и неоспорими.
Приличаме на риби,
с блясък лунен
в смуглите извивки
на съня си.
От най-дълбокото
е свободата
и безбрежен погледът,
в който
(така ни се иска)
да бъдем реални.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------