Магията. Хор “Странджанска зеленика”

ISBN:
978-954-471-149-8
Размери: 
21.5 × 14.5 × 2 cm
Брой страници: 
192 стр.
Година на издаване: 
2012
Рейтинг: 
0
Цена: 
8,00 лв.
Отстъпка: 
-0.00 лв
Цена: 
8,00 лв.

Написването на тази книга има много основания, още повече пък са подтиците за нейното появяване пред очите на евентуалните й читатели. Дали тези читатели ще са многобройни, дали тези редове ще ги заинтересуват и развълнуват, – този въпрос не ме засяга. Аз не съм писател и не търся признание в тази насока. За мен е важно да се освободя от огромното напрежение, породено и натрупало се в душата ми от една жестока раздяла с хор “Странджанска зеленика” през месец септември на 1993 година. Тази раздяла дойде по моя инициатива след продължително и мъченическо премисляне на всички “за”и “против”. Трудно ми беше да се реша на тази стъпка. Пречеха ми дългите пътища, извървени с този хор. Още повече ми пречеха чувствата, които ме свързваха с хората в него. Възторзите и опияненията от дейността на “Странджанска зеленика” под мое ръководство представляваха непробиваема броня за каквито и да са съображения за раздяла. Въпреки това моята мисъл – не помня началния й момент – бавно, всекидневно, упорито дълбаеше малката дупчица в тази броня, през която трябваше да се промъкне безболезнено и сигурно моето набъбващо и узряващо решение за раздяла с любимия ми хор...

През месец ноември на 1989 година в нашата страна станаха решителни за бъдещето й политически промени. Тези промени отприщиха зажаднелия за свобода човешки дух. ограничаван от тоталитарната власт в своя първичен инстинкт за свободно летене. Духът на времето навлезе и всред редиците на хор “Странджанска зеленика”. Той облъхна, естествено, и мен. Всички заедно се намерихме в нова духовна среда – отпаднаха много обществено-наложени норми на поведение. Сринаха се довчерашните представи за морал и етика. Някакъв, мощен поток повлече нататък изградени стереотипи в обществените отношения. Бързо се разрушиха схеми и форми на работа, държане, изисквания... Хората много бързо се “обърнаха”, лесно захвърлиха дългогодишни навици и норми. Всички усещаха настъпилата промяна, бе да познават още нейните изисквания... Смеси се “вчера” и “днес” и в тази смесица всичко изгуби контури...

Тези обществено-политически промени завариха хор “Странджанска зеленика” на извоювани престижни позиции в страната. Той вече се радваше на почит, уважение и слава дотолкова, че името му стана синоним на високо качество, неповторим порядък и завидна почит не само всред всички туристически хорове, но и всред водещите хорови формации в страната. Оттук нататък това означаваше, че хорът не може да си позволи, нито крачка назад в художествената си продукция, ако трябва да гледат на него като колектив, завоювал достойно и с право тези челни позиции!

Безсънни нощи ме въртяха в леглото. Много изгреви ме събуждаха угнетен и посърнал. Очите ми не искряха вече към очите на хористите. Радостта от нашите срещи в репетиционната зала изчезна. Тя се замени от досада и баналност. Така повече не биваше да продължава! Някой трябваше да вземе решение за по-нататъшната съдба на прославения хор “Странджанска зеленика”...

Аз не бих могъл да опиша в свободна форма преживяното с този хор в продължение на седемнадесет години. Не бих успял да възстановя всичките възторзи, опиянения и щастливи мигове от неговата дейност. Но аз съм длъжен пред всичките членове на този хор да отдам моята почит и признателност на техния труд, себераздаване и възторгване в усилията ни да служим на обществения идеал! За един отрязък от времето ние заедно показахме как трябва да се отдават достатъчно сили за постигането на някакви общочовешки ценности, без които животът би се приравнил към живота на кое да е животинче... Онези читатели, които носят жажда за духовност, които ще търсят заразителен пример за служене на тази духовност, ще открият всред тези редове този пример. Той е скромен, но достатъчно заразителен и ние го предоставяме на нашите бъдещи следовници. Бъдещото българско общество ще бъде достатъчно нахранено, облечено и подслонено в уютни домове, но то няма да е пълноценно, ако не е в състояние да следва нашия пример.

На всички мои хористки и хористи – живи и мъртви – отдавам човешката си топла благодарност за вярата, с която следваха моите художествени внушения, чрез които дарихме нашите слушатели с радост, наслада и опиянения!

Авторът

Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също: