Отгласи. Преживени вълнения и страсти

Иван Петков е роден в гр. Пловдив на 31 март 1922 г. Баща му е шивач, а майката – домакиня.

На 11 години постъпва в мъжкия църковен хор на църквата “Свети Иван Рилски” в квартал Кършака. В този хор се запознава за първи път с нотното писмо и то го обсебва за цял живот.

На 12 години започва да свири във фанфарната музика на 5-та прогимназия. Тя се ръководи от учителя по пеене Иван Цанков.

На 14 години постъпва в Пловдивската мъжка гимназия. Преподавателят по музика в гимназията Иван Кенов открива в ученика Иван Петков отличен нотист и го привлича като обоист в симфоничния оркестър на гимназията.

През 1938 г. след тежки конкурсни изпити Иван Петков постъпва кадет във Военната гимназия към Военното училище. Преподавател по музика в училището е композиторът Драгия Тумангелов. Той харесва хубавия тенор Иван Петков и го привлича хорист в мъжкия хор на Военното училище. Същевременно го прави свой помощник в ръководенето и дирижирането на хора и с това Иван Петков получава първите практически познания в хоровото изкуство.

На 3 март 1944 г. Иван Петков е произведен в първи офицерски чин – подпоручик от артилерията.

През периода на престоя му във Военното училище Иван Петков сътрудничи в списанието за литература и култура “Юнкерска родна стряха”. То се списва и редактира от възпитаниците на военното училище. В това списание Иван Петков публикува две свои творби – стихотворението “Мечта” и студията “Съзнание и дълг”.

През 1946 г. Иван Петков е освободен от българската войска заедно с целия офицерски корпус на Царство България.

Започва цивилният период от живота на Иван Петков.

През 1949 г. Иван Петков идва в Бургас като строителен работник – арматурист – да изгражда новия вагонен завод “Червено знаме”. Още на втория ден Петков постъпва хорист в Градския хор на Бургас, дирижиран от Георги Табаков. В средата на този хор Петков се налага като авторитет и това му помага да влезе в полезрението на факторите, които ръководят музикалния живот на Бургас. След редица форми на обучение Иван Петков се оформя като добър ръководител на певчески групи и него започват да го използват насърчително.

През 1956 г. завършва национален курс за хорови диригенти и през есента на същата година той се явява на държавен изпит. Изпитът взема с отличие и получава “призната квалификация” – пътна карта в хорово-диригентската практика.

Диригент в ансамбъл в Районния кооперативен съюз, женска вокална група в “Металснаб”, мъжки хор в гр. Каблешково. От 1956 до 1966 година дирижира женски и смесен хор в текстилната фабрика “Яна Лъскова”. От 1970 до 1982 г. дирижира Градския хор на Карнобат. През 1974 г. поема камерен женски хор в “Булгарплод”, където остава 15 години. През месец октомври 1977 г. поема ръководството на туристическия хор “Странджанска зеленика” и го ръководи цели 17 години. През 1997 г. поема църковния хор при църквата “Свети Иван Рилски”, а същевременно замисля, организира и дирижира смесения камерен хор “Един завет” към Военния клуб в Бургас.

Десет години работи с хор “Един завет”, с който изнася концерти в големите центрове на българската култура: София, Варна, Пловдив, Шумен.

Поради загуба на зрението си Иван Петков прекратява диригентската си дейност през 2007 г. – остава на диригентския пулт 56 години.

От 1992 г. е литературен сътрудник на списание “Един завет” – орган на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото гражданство. В това списание са отпечатани много творби на Иван Петков.

Иван Петков има склонност към писаното слово и поезията. Стилът на писане е мек и пластичен. За работата си в различните хорови формации Петков е написал няколко книги. В книгата “Песенни спомени” са отразени годините на престоя му в хора на Карнобат. Преживяното и сътвореното с хор “Странджанска зеленика” разказва в книгата “Магията”. Книгата “Школа за родолюбие” е посветена на резултатите от дейността на хор “Един завет”.

За творческата работа на дирижираните от Петков хорове той е писал съответни музикални творби. Всички те са на страниците на настоящата книга.

Иван Петков има чувствителни антени, с които долавя и преживява и най-слабите колебания на човешката душевност. Стихотворения като “Горест”, “Обич”, “Сбогуване” подсказват богатството на неговата чувствена палитра.