“Обичам те, Бургас! Капка реалност в шепа фантазия”
За себе си авторката казва:
“Ако трябваше отново да се роди, би се родила пак със същата своя славянска праистория.
Ако трябваше отново да избира професия, би избрала отново да посреща думите на чуждоезиковия бряг и да ги пренася на българския.
Ако трябваше да живее извън родната София, би живяла в Бургас.”
-----------------
Понякога в тесния плитък улей между сън и будуване ме обгръща невероятно силно физическо усещане – че съм в Бургас, в Къщата. Тялото изважда и възражда в мозъчните вълни запомнени пространства, гледки, докосвания, звуци, миризми... Може би някой отдавна изличил се от съзнанието миг се е впил в сетивата ми и частиците му са навлезли сред молекулите в клетките ми. По същия начин атомите на по-леснотопим метал заемат празните пространства в кристалната решетка на друг, по-трудно отстъпващ пред огъня, за да се роди сплав с нови свойства, неприсъщи на първичните съставки.
Знам името на тази сплав. Тя се нарича “ние с Бургас”.
... Лежа на голямата спалня в тихия ранен летен следобед. По това време улицата е пуста. В рамката на отворения прозорец потрепва дантеленото перде, протъняло от старост и прогорено от години излагане на слънце. Обгръща ме рязък мирис на стари, небоядисани дървени черчевета, набити с прах. Гларуси изкрякват сънено и леко сепнато...
-----------------
За книгата от редактора ----->>>>>
-----------------