На един дъх. Борис Филчев отговаря на 44 въпроса

Добра среща, читателю!

Тази книжка, написах при много странни обстоятелства. С нея изненадах Борис Филчев, изненадах и себе си. Но трябваше да намаля едно натрупано напрежение, предизвикано от съвсем непознати за мен хора. Всъщност те самите донякъде не знаеха защо по този начин трябва да реагират и да предизвикат гнева на много софиянци.

Беше в началото на месец февруари. В Студентския дом, на площад Народно събрание в София, се състоя предварително насрочената среща с основателите и други участници в Академичния фолклорен ансамбъл. Изграждаше се организационен комитет за честване на 50-годишнината от създаването на ансамбъла. Осъществих много срещи с хората, които ми предоставиха написани спомени и снимки от времето, когато са били в своята младост. Историята на ансамбъла почти привършвах и полученото само допълваше книгата, която написах по случай юбилея. На следващия ден, от 13 часа, в офиса на ансамбъла, трябваше да продължим работа по архивите с Борис Филчев. За съжаление, оказа се невъзможно, защото София беше блокирана от таксиметрови шофьори.

Срещнахме се с Борис и аз предложих да заминем с автомобила му за неговото село Варвара. Изненадата беше пълна. Допълних, че искам да изляза от София, защото създадената ситуация ме притеснява, срокът за книгата ме притиска. А защо искам да отидем в неговото село, обещах да му разкажа по пътя. Тръгнахме по обяд.

С Борис се познаваме от 1963 година, когато през м. октомври бяхме приети за танцьори в ансамбъла. Тогава имаше голям наплив на студенти, изпита провеждаше помощник-ръководителят Валентин Русецки. Който не е минал през неговите изисквания, нищо не знае. Беше взискателен, но справедлив. Лека му пръст.

С много труд успяхме да научим репертоара, участвахме и в постановките на нови танци, осъществени от основателя и главен художествен ръководител на ансамбъла Иван Тодоров. Беше истинско удоволствие да танцуваме под ръководството на този голям български хореограф. Не само в областта на фолклора, но и в операта. Излязохме и в чужбина – Македония, Турция, Италия, Франция. После аз завърших и започнах работа в Бургас. Борис създаде семейство в София и остана в ансамбъла. От тогава и до сега. Танцьор, администратор, мениджър. Колко държави е посетил, а някои и по няколко пъти, и той самият не помни вече. Това му е наградата за дълголетието и упорития труд.

И така, ние пътувахме за село Варвара, времето беше слънчево. Борис шофираше, а аз така, между другото, започнах да му задавам въпроси от неговия живот, от детството до сега. Много неща знаех, но и много нови научих. Непосредствено преди селото му казах, че имам намерение да напиша книга за него. Добре че скоростта на движение беше малка. Иначе можехме да прегърнем някое крайпътно дърво. Успокои се, когато спряхме пред родната му къща и се срещнахме с малкия му брат, който живее там. А после часове се разхождахме из Варвара и неговите околности…

Знам, че това е една малка частичка от живота на Борис. Но е написана в знак на благодарност за помощта, която ми оказа за написването на историята на Академичния фолклорен ансамбъл.
Авторът