На брега
Водорасли, мокър пясък,
хрупат под нозете миди,
гларусът планира с крясък
близо рибата щом види.
Плажът – празен и безлюден
със провиснали качулки
от режима конюнктурен
са забравени чадъри.
Вятър хоризонта къдри,
дотам бягащи светулки
слънцето с лъчи подгони,
сякаш бисери отрони.
От вълната с пенен плясък
камъните са залени
с нисък морски мъх обрасък,
с литорини залепени.
Върху пясъка под моста
феновете са преспали –
вечно си стоят на поста
за уроци закъснели,
(но) за морето са успели.
----------------
Публ. в “Бургас, морето и още нещо”, Бургас, 2004 г.
----------------