Пътешествия през земния живот

В далечните, далечни млади времена владетелят на моретата Посейдон обикалял своите владения покрай тракийските брегове. Той винаги носел със себе си тризъбен скиптър. Около него плували пасажи с различни видове риби. Царят на морските глъбини и океанските дълбини понякога отдръпвал водите от сушата (регресия), друг път заливал големи площи земя (трансгресия).

Изведнъж той дочул дълбока въздишка. Това била въздишката на широка река, която уморено изливала остатъка от водите си в морето.

– Какво се е случило? – попитал Посейдон.

– Царят на подземното царство прибра родителите ми вдън земя – изплакала реката.

Издигнал се морският владетел с цялата си мощ. навлязъл с водите си навътре в сушата. забил тризъбеца си дълбоко в земята, така че между зъбците му да премине реката и да влее водите си в морето.

Разярил се подземният цар, щом усетил това. Разтресъл земята, вкаменил скиптъра на противника.

Още по-жестоко се разгневил Посейдон. яростно разбушувал вълните си. Морето страховито забучало, закипяло, почерняло.

Господ Бог видял от небето свадата между двамата владетели. За да ги помири той изпратил своята вестителка Небесната дъга. Тя водела със себе си нимфите на красотата и грацията, на изворите и здравеносието, на творчеството. Всички те заредили мястото на сблъсъка с особен вид енергия. В миг се възцарило спокойствие, тишина...

------------------

Дали нашите герои ще успеят да преодолеят неизвестното, правейки опити да достигнат недостижимото, да прекрачат в новото, мечтаното, далечното, където ще ги посрещнат плодовете на техния разум, техните дела, техните стремежи към съвършенство и неговата продължителност в неизмеримото бъдеще?

Това ще покаже настоящото бъдеще, предшествано от миналото и още по-назад във времето, когато хората са притежавали велика сила и мъдрост, защото ако всичко се върти в кръговрат, то непременно преследвайки отминалата точка, ще достигнат до нея, преминавайки през всички състояния.

-------------------