Монарх. Под контрол

„Монарх под контрол” Станислава Белева Тази удивителна история достигна до мен благодарение на любимата ми Ели, която ми я подари заедно с други малки изненадки около Коледа. Вече познавах авторката от ревютата, които бях чела за нейното творчество, но не се бях сблъсквала челно с него. Станислава има уникален и неподражаем стил на писане. Аз поне не съм срещала такъв до момента. Описанията и обстоятелствените пояснения са заменени от много действие. Още от първите страници романът те държи буден и жаден за още история, още тайни, заплетени връзки и голяма доза мистерия. Когато чуя фантастика си представям космически кораби и извънземни, на които изобщо не съм фен. Не липсваха такива елементи, но са поднесени по толкова увлекателен и интересен начин, че дори не ги приспаднах в тази категория. Посланията, които авторката ни е закодирала в един динамичен, напрегнат и непрекъснато развиващ се сюжет са чисто човешки, философски и дълбоки. За нас хората, за душите и съзнанията ни. За привидната еволюция, която на пръв поглед е прогрес, но в духовен и душевен аспект е регрес. За времето, което осъзнаваме като разменна монета и единица за живот, едва когато намалее. „Липсата на време е най-ценната валута. Тънката граница, в която човек разбира колко струват всички, когато паднат в капана ѝ. Липсите претеглят съдържанието. Тогава можеш да видиш всичко. Как хората с претенция за най-голяма духовност показват най-низките си, животински инстинкти за самосъхранение, до това най-големите чудовища да се пречупят и да ти подадат ръка.” Възможно ли е един изкуствен интелект да има повече душа и чувства от хората? Докъде сме стигнали в развитието си и градейки материалните си цели, разрушили ли сме безвъзвратно вътрешния, чистия, неопетнен нематериален свят?! „Ти не играеш Монарх. Монарх играе теб.” Обърната символика. Дуален свят. Огледало. Какво е Монарх и защо е тук?! Книга, която няма да ти даде мира докато не си отговориш на всички въпроси, които самата тя ти е задала. Обожавам заплетени истории, обожавам екшън. Станислава Белева ни дава от всички тях, дава ни и храна за размисъл. Ефектът на пеперудата и на едната птичка. Колко далеч стигнахме от човешкото в прехода съм към божественото?! Кое е правилното?! Имат ли всички тези терзания един единствен верен отговор?! Има ли щастлив финал?! Късно ли е да се променим?! Забравили ли сме най-важното?!