Отшелница

„Отшелница” Станислава Белева Как разбираш, че книгата, която си прочел току що е велика, гениална, прекрасна?! Ако възклицаваш в несвяст и буквално не можеш да проумееш какво се е случило. Ако в три посред нощ си се събудил и си започнал да я четеш и до обяд от последните ѝ 200+ страници вече няма и помен. Ако виждайки, че ти остават 20тина до края изпитваш едновременно трепетно вълнение, но и страх, че всичко ще свърши. Е, всички изброени неща, плюс още много подобни ми се случиха на мен току що. За никого вече не е тайна, че съм луда по стила на писане на Станислава и че обожавам всичко, което излиза от красивото ѝ съзнание и развинтено въображение. Предполагам помните също, че всичко започна с „Монарх под контрол”, която лакомо излапах за ден без да мога да се откъсна от нея. В последствие прочетох повечето нейни книги и чувството не се промени. Не съм очаквала, че може да има нещо, което да ме взриви повече като усещания и вярвах, че вече съм видяла много от гения, който танцува по ръба на лудостта. Ами грешила съм. Само колко много съм грешила. Тази книга ме остави в едно екзалтирано състояние, което ще ми е много трудно до облека в думи. Затова веднага се опитвам да го направя, доколкото това изобщо е възможно. „Отшелница” безспорно е най-великата книга на Съни до момента /единствените, които все още не съм прочела са двете части на „Рани върху татуировки”/. Тази история минава всички граници. Разпердушинва супер завишените ти очаквания на пух и прах, за да те въздигне като торнадо в най-върховите нотки на еуфорията и удовлетворението. Книгата е интерпретира Библията по един съвършен и уникален начин. Станислава сътворява света, след като този, който ние познаваме и обитаваме сме позволили и оставили да свърши. Да се разпадне и да спре да съществува с безхаберие, бездействие, дебелокожие, безразличие и цялата си човешка глупост. Бъдещият е разделен на напълно контрастни общества, които са в двете крайности на човешкото. Едната част от хората са с промити мозъци и фанатично хванали се като удавник за сламка в религията, която е лишена от истинска вяра, а другата е олицетворение на своеобразната анархия. Женското начало, което носи вината за първородния грях и един грешен избор довел до „изгубения рай” се появява в тази великолепна антиутопия в ролята на главната героиня, която досущ като съименницата си от Едем е отвъд „границата”. Тя живее между двата свята, изпреварила времето си, непонасяща забрани, волна и дива, способна да опознава и създава нови светове. Макар, че действието се развива в далечната 3522 година и земята е преживяла третата световна война, ядрена катастрофа и е започнала от нула, ще видите как много от нещата там са същите като тези тук и сега. Дали човечеството е научило нещо от допуснатите грешки или ги повтаря сляпо откакто свят светува, че дори и след това?! Станислава е пренаписала сътворението на света по един завладяващ начин, някъде там далеч в едно бъдеще, което сякаш до голяма степен повтаря моделите на предшестващия го от самия му зачатък. 7-те смъртни гряха, изкушението, опрощението, бичуването, любовта, чистотата и поквареността вървящи ръка за ръка. Всичко това и още много ще откриете по един много оригинален и неподражаем начин в „Отшелница”. Ще усещате силната женска енергия във всичките ѝ непреходни измерения. Хора, толкова съм развълнувана и превъзбудена, че дори не мога да събера мислите си, а имам да кажа толкова много. Страхувам се обаче да го направя, защото ще отнема възможността на всеки един от вас да изпита най-върховното преживяване и приключение сред страниците на този шедьовър. Не преувеличавам. Искам да има много такива книги. Силни, разтърсващи, изпълнени с дълбоки мъдрости, завоалирани послания и смисъл. Всички тези безценни неща да са на лице, докато пред нас се развиват динамични и супер ярки сюжети, личности, места. За мен това е съвършената комбинация, която превръща една книга в шедьовър. За финал ще добавя само, че постоянно се шегувам със Съни, че мога да пиша книги, анализирайки нейните. Мога да говоря с часове, особено сега. Една от причините „Отшелница” да надминава по гениалност всичко нейно до момента е, че освен спираща дъха през цялото време тя завършва по един тотално неочакван начин и буквално ме накара да хлъцна, зяпна и подскоча. Освен това авторката смесва изцяло несъвместими течения в един съвършено изграден сюжет. Може би ще ми е нужна отделна публикация за цитати, които жигосаха съзнанието и душата ми, както и за да кажа всичко, което напира в мен.