За Златна Костова и за истината

“Отмъстителната поезия” на Златна Костова дойде някак неочаквано за читателите, които много добре познават ведрата й и лъчезарна усмивка, и ги озадачи – за какво отмъщава тя и на кого?

Но това е само докато гледат корицата на новата книга на Златна. А вътре – никакъв гняв, никаква злоба, а само нежни и чувствени стихове, докосващи най-тънките струни на душата на човек, отнасящи те някъде там, в твоите светове. И тогава усещаш силата и мъдростта от срещата с “безмилостната истина, която нахлува вероломно в живота и оставя незаличими белези”, но не се отчайваш. Истината, която боли, която те разглобява, но и те изправя, за да продължиш. Само силните могат да я понесат.

В книгата си Златна Костова не дава рецепти за понасяне на “болезнената и груба истина”, тя ни дава повод за размисъл и вдъхновение. Поезията на Златна докосва всички, тя не е от женски род. Тя е от човешки род – истинска.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

-----------------

Златна Костова: Истината често пъти се появява вероломно в живота ни и не всеки може лесно да я понесе.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Защо “Отмъстителна поезия”, Златна? Какво те разгневи толкова много? (сигурно за хиляден път ти задават този въпрос)

– Който ме познава, знае много добре, че нито мога да отмъщавам, нито мога да се гневя като хората. Факт е, обаче, че непрекъснато ми задават този въпрос, което показва, че добре съм избрала заглавието на книгата си – то привлича вниманието, става ти любопитно, замисля те, озадачава те, книгата те дърпа да я отвориш с очакването да прочетеш нещо, което най-вероятно “плаче да му бъде отмъстено”. Истината е, че аз се заиграх с това заглавие, реших, че щом на мен ми харесва, и на другите ще им хареса, ще им стане интересно.

Мога да дам и друг отговор: той се съдържа в мотото, което съм сложила и което е цитат от предпоследния роман на съпруга ми Людмил Тодоров, “Разглобено лято”. Там един от героите твърди, че “истината разглобява романтичните ни представи на всички нива”, с което аз съм напълно съгласна. Та тръгвайки от този цитат, аз реших, че ще отмъщавам на истината за нейната безмилостност и за белезите, които оставя у всеки от нас, независимо коя област от живота му засяга и “разглобява”. Интересното е, че всички, които досега са се захващали да интерпретират заглавието, са го правили по свой собствен начин, различен от другите (различен и от моя), така че, както за заглавието, така и за стихотворенията в книгата, всеки има свое собствено тълкувание, което ми е много приятно и много ме радва, заради истинността на разказаната история, независимо дали тя е преживяна, или измислена.

Една добра илюстрация за това колко сме различни и как интерпретираме една и съща история по различен начин, е и страницата във Фейсбук, която издателите ми от “Блек фламинго”, Йордан Йорданов и Виктор Лилов, направиха с видеоклипове на жени, които четат мои стихотворения от книгата (Facеbook: ЧЕТЕМ “ОТМЪСТИТЕЛНА ПОЕЗИЯ”). В тази страница всеки четящ има свой собствен ключ към моите стихотворения, своя тоналност, свои собствени паузи и придихания, своя интонация. За моята поезия! Изключително любопитно и приятно усещане – все едно слушам някой да разказва нещо, което се е случило само с него/нея и, въпреки универсалността на темите, всяко стихотворение, прочетено от някой друг, звучи като негова лична, а следователно и уникална, история.

– Какво е посланието на тази книга?

– Посланието? Посланието се съдържа в мотото. И все пак, ако трябва да отговоря като добра ученичка, ще кажа, че истината често пъти се появява вероломно в живота ни, груба е, болезнена е и не всеки може лесно да я понесе.

– В едно твое стихотворение казваш:
Хубаво е
всичко,
което има да идва,
да идва внезапно –
Готови ли сме за внезапните идвания – и на хубавото, и на лошото? Как да се подготвим – имаш ли рецепта?

– Не, нямам рецепта, затова предпочитам всичко, което има да идва, да идва внезапно. Мисля, че човек никога не може да се подготви за разтърсващите неща в живота си, особено ако те са лоши...

– Какво ново и интересно откри за себе си напоследък, Златна?

– Нови и интересни неща откривам всеки ден – аз съм човек с отворени сетива, постоянно се оглеждам наоколо, а дори и да не се оглеждам, постоянно забелязвам интересни неща (от които, при подходяща “фина настройка”, би могло да се получи добра история, добро стихотворение): усмихнати лица, влюбени хора, гальовни котки, бликнали в зелено дървета, цветни градини, гонещи се облаци, щедри хора, остаряващи хора, отчаяни хора... Всичко това разпалва въображението ми, предлага ми се, иска вниманието и времето ми, настоява да го размачкам между пръстите си като глина, да го въртя и моделирам с любов и търпение, да не ме оставя да спя, докато не извая фигура, статуетка, с този най-мек, податлив и скъп материал – думите.

– Разкажи ни някой ярък спомен от детството си.

Детството ми е пълно с ярки спомени!

Скоро си припомнях първите неща от детството си – първата целувка, първото влюбване, първото разочарование, първата цигара, първия шамар от баба, първия опит за самоубийство, първия провал – все неща, които звучат драматично, но към днешна дата, в обратна перспектива, съм готова да гледам щедро към всички тях с ирония, смях и радост.

След трети клас, например, исках да отида в София (аз съм родена в Попово и детството ми – най-щастливото детство на света! – е минало там) и да уча в балетно училище. Мама и татко естествено не можеха да ме пуснат в София самичка и толкова малка и аз реших да се отровя. Исках, обаче, самоубийството ми да стане по някакъв приятен начин, хем да не ме боли, хем да ми е сладко, ако може, затова сложих отровата в парче щрудел, изядох го и легнах да чакам да умра. След известно време, когато мама се върна от работа и ме завари все още “в очакване”, стана ясно, че отровата била кола за колосване на дрехи, та замисленият като героичен и смел опит за самоубийство, завърши само с тежка констипация.

– Под влияние на какви емоции твориш? Можеш ли да опишеш състоянието си, когато си в творчески полет?

– Както казах, аз съм човек с отворени сетива, така че “творческият ми полет” обикновено настъпва отведнъж: виждам например възрастен мъж, прегърнал младо момиче (вероятно дядо и внучка – в поведението им няма нищо любовно или еротично!), вървят под липите (най-вероятно си отиват вкъщи), говорят си и се смеят... Това е достатъчният първоначален импулс да продължа историята така, както си искам, а после много читатели да я припознаят като своя.

Но ако въпросът е наистина за емоциите, не се наемам да обобщавам и не мисля, че поетите пишат само когато са влюбени или нещастни. Емоциите при мен могат да се отключат от много неща: гледки, състояния, спомени, страхове, възмущение, възхищение... Мисля, че при всички хора е така, просто всички се изразяваме по различен, много индивидуален начин и чрез различни средства.

– Какво не ти дава мира?

– Нерешените проблеми. Постоянно ги въртя в главата си, докато не стигна до някакво решение. По тази причина така и не успях да се занимавам с Йога: първото изречение, с което започва всеки Йога-самоучител, е: “Легнете на пода, затворете очи и не мислете за нищо”. И аз съм дотук, именно заради постоянните мисли, които не ми дават мира.

– Страхуваш ли се от нещо?

– Страхувам се, разбира се. Мисля, че няма човек, който да не се страхува от нищо. Страхувам се от много неща и не само за себе си (мисля, че и в това отношение не съм изключение), а и за любимите си хора. Колко хубаво би било човек да не се страхува, да няма кошмари и предчувствия, да има търпение да изчаква спокойно развитието на нещата в живота напред.

– Имаш ли си златно правило в живота, Златна?

– Хм. Имам много златни правила, към които се старая да се придържам. Вероятно мога да обединя всички тях в едно: “Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб” (което може да се парафразира като “Не причинявай на другите това, което не искаш да причиняват на теб”), защото знам, че чувствата между хората са винаги взаимни и “каквото повикаш, това ще ти се обади”.

Иначе имам две максими, които житейският ми опит е доказал във времето и на които безрезервно вярвам: “Ако много силно искаш нещо, то ще стане” и “Търпението винаги се възнаграждава”.

-----------------

Златна Костова е преводач от и на английски, радиоводещ, журналист, поет, и най-вече артистична натура. Талантът й на преводач е безспорен и в това са убедени всички, които помнят репликите на героите в култовия телевизионен сериал “Ало, ало”, които за пети път следят “Приятели”, “Женени с деца” и много други. Превежда поезия, проза и драматургия. Номинирана е за Наградата на София 2003 за превода на сериала “Ало! Ало!” и за Наградата на СПБ за 2004 г. за същата книга. Работи в БТА. Завежда “Международна дейност и протокол”. Водеща е в ежеседмично предаване в БНР – “Приключения в страната на радиото”. “Врабче в черупка” е първата поетична книга на Златна Костова (2012). Художник на изданието е Рада Якова.
През 2016 година издава втората си книга “Отмъстителна поезия” Редактор на стихосбирката е Аксиния Михайлова, художественото оформление е дело на Кирил Златков, а фотографиите на Златна, направени специално за книгата, са на Яна Лозева.

-----------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-----------------