Юлияна Султанова: Не е лесно, но е прекрасно да си свободен!

Юлиана Султанова е родена в Ямбол, завършила е музикално училище, специалност “Цигулка”.

Започва работа в Сливенски симфоничен оркестър, а по-късно в Бургаска филхармония, Опера – Бургас. “И така – 27 години класическата музика винаги рамо до рамо с популярния жанр. Пеене, програми, заведения...” – казва Юлиана.

С нейно участие са спектаклите по стихове на Петя Дубарова “И тичам пак усмихната и боса”, спектакъл по романа за Едит Пиаф “Така обичам, че ми иде да крещя”.

Преди 4 години напуска по свое желание “Опера и филхармония” Бургас, защото там вече е тясно за таланта и душата на Юлиана и тя не се чувства на мястото си. “Не е лесно, но е прекрасно да си свободен” – доверява ни Юлиана. Но си обича Бургас и признава колко много й е дал този град в израстването й като артист и творец.

Има няколко авторски песни, създадени по стихове на бургаската поетеса Елка Василева. В момента работи по съвместен проект с композитора Димитър Караминков, отново по стихове на Елка Василева – усмихва се Юлиана и крилете на вдъхновението й пърхат, пърхат.

Вдъхновена, окрилена, лъчезарна – такава е Юлиана в момента. Защото е свободна.

Роза МАКСИМОВА

----------------

Юлиана Султанова: Имам свободата да бъда господар на себе си.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Юлиана, Бог ти е дал удивителен глас. Как го тренираш, как го поддържаш? Спазваш ли някакъв специален режим? Разкажи за правилата си.

– Режима, който певците обикновено ползват, е много часове сън и може би това, че те не пият алкохол или не пушат цигари, което за мене не меродавно. Аз имам мой режим, който определено зависи от това, в каква кондиция съм, чисто психологическа – това влияе много на гласа ми. Смятам, че всеки един човек си изгражда собствен биологичен начин, маниер на работа, свързан с музиката, защото това е изкуството, което преди всичко е изкуство без граници – няма значение на какъв език пееш, важно е как го поднасяш като музикален вариант. Не мога да кажа, че спя малко, или че не пия и не пуша, вариантът си е лично мой, не обичам да се натоварвам психологически, избягвам това, трябва да съм спокойна и в кондиция – тогава нещата се получават.

– Пееш песни в различни жанрове, актриса си, цигуларка – кое ти е по на сърце, коя музика ти е по-близка? Коя е твоята стихия?

– Аз съм универсален музикант, действително. С джаз се занимавам по-малко – пея от много, много години. Пея всичко. Когато работя по ресторанти и по хотели, в зависимост от това какви са клиентите там, винаги се съобразявам с това. Дали е хотел, или заведение, това няма значение. Според мен всеки един музикант, всеки един актьор, изобщо всеки човек, който се занимава с изкуство, трябва да опита от всичко в изкуството, за да може да разбере къде е неговият приоритет, но пък може да опита. Да, опитвала съм много неща – аз съм цигуларка по професия, свиря от 6-7-годишна (това е първата ми професия фактически). 27 години имам стаж, свирейки на цигулка. Пеенето винаги е било във взаимодействие с цигулката, защото то е втората ми страст. Или първата... Не знам, а и това няма значение.

Моята стихия е вероятно пеенето. Когато не се занимавах толкова много с цигулка, пеенето беше моята стихия. Когато започнах много, много да пея, усетих, че цигулката ми липсва. След като напуснах “Опера и филхармония” – Бургас, преди 4 години, разбрах, че съм свободен човек, че не съм свързана с оковите на това в колко часа да съм на работа, имах приоритета да бъда господар на себе си.

– Коя сцена би била предизвикателство за теб? Къде мечтаеш да пееш? Какво би искала да постигнеш в професията си?

– Искам да кажа, че София не я харесвам, въпреки че казват, че тя е центърът на културата (за България говорим). Аз съм пътувала из доста държави, особено из Европа. Била съм в Анталия пет години, работех в 5-звездни хотели там. Това беше предизвикателство, защото дотогава аз свирех само класика с моята цигулка. Там се научих, че трябва да свиря популярна музика, което всъщност си е предизвикателство. Аз обичам предизвикателствата и може би ако бях мъж, щях да се замисля, да се занимавам със силови спортове, които са свързани с адреналина ми.

Нямам претенции къде искам да пея. В момента съм в Бургас, тук ми харесва, от 16-годишна съм в този град, израснала съм на сцената, в драматичния театър, в операта. Смятам, че Бургас ми е дал много. Като културно поприще.

– Кое е най-важното, най-значимото качество на един певец или актьор?

– Не мога да кажа за всеки. За себе си мога да кажа, че това е кондицията, психологическото приемане на работата и на околния свят. Да си в прекрасно здраве и ако си в прекрасна кондиция, ти ще поднесеш по най-прекрасния начин на хората това, което искаш да им поднесеш.

– Каква музика слушаш в колата? Имаш ли си любими песни, които можеш да слушаш непрекъснато?

– Имам възможността и приоритета си да слушам абсолютно всякаква музика, дори и такава, която не харесвам чак толкова. Никога не съм разделяла музиката на добра и лоша. Обичам да слушам и класика, обичам да слушам и рок, обичам да слушам не толкова сложен джаз, и поп музика, разбира се, която аз пея от много години.

– Професията на певица/актриса е много особена – вие не отивате сутрин в офиса като повечето хора, работното ви време не е от 9 до 5, а вечер, по празници... Какво ти дава и какво ти отнема професията на певица? Има ли минуси вашата професия?

– Аз мисля, че въобще няма минуси в моята професия, а само плюсове. Човек сам си избира своето поприще, което не е никак лесно, а е много завладяващо. Ако си музикант, как да седнеш зад едно бюро и да работиш от 9 до 5?! Това е фактически невъзможно. В този ред на мисли искам да споделя, че аз напуснах “Опера и филхармония” точно затова, защото това място започна да се превръща в място на хора, които идват, следвайки собствените си приоритети, да поканят еди-какви си солисти, да дирижират някакъв спектакъл или някакъв концерт, а пък ние сме някакви сиви мишки, които седим там... В един момент аз знаех, че това не е за мен. Дълги години явно съм била много търпелива и разбрах, че трябва да бъда свободен човек.

– С какво предпочиташ да се занимаваш в свободните от работа часове?

– Обичам да се срещам с приятели, обичам да гледам спектакли, в последно време се срещам с поети. Харесвам свободното си време. Може би затова харесвам работата си, защото тя не е свързана с време от-до.

– Като стана дума за поети – пееш песни по стихове на Петя Дубарова, Елка Василева. Обичаш ли поезията? Кой поет ти е любим?

– Любимите поети са много, защото има много добри поети. Не мога да кажа любим поет, както не мога да кажа любим композитор, любим певец. Има много добри поети и аз черпя живец от всички, зареждам се от всички.

– Обичаш ли да ходиш ли на концерти на твои колеги?

– Тези, които са в Бургас – да, много са добри. Ходя понякога на концерти, да. Но само понякога.

– Какво ти помага в живота?

– Борбеността.

– Какво те усмихва?

– Усмихва ме добротата на хората.

– А какво те натъжава?

– Това че, парите са станали приоритет в живота, а парите не са най-важното.

– Когато душата ти е счупена, какво те държи на този свят?

– Това, че я храня с красиви неща, с музика, спектакли, с добри приятели, които за съжаление останаха твърде малко. Не обичам да се връщам назад, защото там чувствам една носталгия, която ми пречи да вървя напред. Но така или иначе, винаги се връщам назад по някакъв начин и трябва да отсея най-доброто от предишния си живот, за да е в сегашния ми и да вървя напред.

– Ти имаш три деца. Някое от тях следва ли твоя път в музиката?

– Не, моите деца не вървят по моя път. Двамата ми сина работят в съвсем друга сфера. Дъщеря ми ми каза наскоро, че никога не е искала да бъде певица. Може би аз съм я насилвала да пее. Тя винаги е искала да стане танцьорка и действително, стана танцьорка. Все пак това е близко до моята професия – танците са свързани с музиката, разбира се.

– Имаш ли си златно правило, което следваш?

– Върви напред!

– Какво не те попитах, а ти би искала да споделиш?

– Това е един проект, който искаме да направим с поетесата Елка Василева и композитора Димитър Караминков – много добър композитор, много добър аранжор, музикант и много добър мой приятел. Това е един общ проект, който, живот и здраве, искаме да реализираме догодина. Това не е просто албум на Юлиана Султанова, ще бъде един проект на трима ни. Ще бъде направен по различен начин. Ще бъде направен като една симбиоза между поет, композитор, аранжор и изпълнител. Изпълнителят на песните съм аз. Мисля, че ще се получи малко по-различно, малко по-разчупено. Така или иначе, има стойностни песни. Имаме да направим още 3-4 песни с Димитър Караминков заедно, за ги запишем и след това да търсим издатели за реализация на албума.

----------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”
----------------