За Таня Димитрова и нейните шити шедьоври

Когато си творец по душа, няма значение къде и какво работиш – винаги можеш да създаваш красота. Защото творчеството е в душата ти, защото ако за някои изкуството е създаване на прекрасното и великото, непостижимото и уникалното, за тебе то е поглед към света под друг ъгъл, под призмата на твоя поглед като творец.

С твореца на шити картини Таня Димитрова се запознах неотдавна при доста прозаични обстоятелства, но съвсем скоро стана ясно, че в свободното си време тя шие гоблени. Направи една миниизложба в офиса на последното си произведение. Всички ахнахме от изненада и възхищение пред това, което видяхме – някаква омагьосана есенна гора, през клоните на медно-златните дървета се прокрадват слънчеви лъчи, озарявайки цялата гора с ярка светлина, сияние, подканящо те към един друг свят – на мечти и копнежи.

Гобленът е много древно изкуство, например в Древен Египет гоблени се появяват хиляда и петстотин години пр.н.е., в Китай – през 2-ри век до н.е., а в Перу – цели 2500 години пр.н.е. Но особен разцвет това изкуство достига в епохата на Ренесанса.

Съвременните гобленови картини поразяват – пейзажи, репродукции на картини, икони, сюрреалистични сюжети, детска тематика и всякакви изображения, което може да роди въображението.

Шитите картини на Таня доказват това – тя е изработила и икони (една от тях е дарена на храм в памет на майка й), и животни, и репродукции на картини... Сега тя е вдъхновена от едни страховити дракони, които в момента са на работния й стан (струват й се доста лесни, но може би те са преход към следващия й проект). Таня доверява, че предстои да избродира фреска, но все още търси схема. Сигурно е, че съвсем скоро ще я намери.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Таня Димитрова: Когато бродирам, си почивам пълноценно.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Таня, разкажи ни за любовта си към гоблените. Откога датира интересът ти към бродираните картини? Как протича процесът на шиене, използваш ли някакви специални уреди, помощни средства?

– С бродиране на гоблени се занимавам от около 20 години. Всеки гоблен, който не е закупен готова окомплектовка, започва с разпечатване на схемата. След това се минава през окомплектоване на конците и отрязване на панамата. И едва след това се започва самото бродиране на гоблена. В началото шиех на гергеф, но от няколко години имам стан, който ми го направи съпругът ми.

– Как избираш моделите, които шиеш – зная, че твоите модели не са масови?

– За да започна даден гоблен, картината трябва да ми е харесала. Гоблените, които шия в последно време, са достъпни за всички, но не са по силите на всеки. Ориентирала съм се към разработки на една американска фирма, чиито гоблени са много трудни за изработване.

– Имаш един уникален гоблен, чиято схема си разработила сама. Разкажи ни за това, моля.

– Наистина имам гоблен уникат, но не аз съм разработила схемата му. Гобленът се казва “Стихия” и е разработен по снимка на бургаски фотограф. Този кадър е заснет по време на наводненията в Странджа преди няколко години. След този гоблен всички останали предлагани готови комплекти ми се струват прекалено лесни и съм се ориентирала към по-сложните и големи гоблени.

– Какво би било предизвикателство за теб да ушиеш?

– След като завърших последния си гоблен, се замислям за гоблен, разработен по една фреска. Но все още търся най-добрата разработка.

– Творчеството е индивидуален процес, но поддържаш ли връзка с други гобленари? Как сверяваш часовника си?

– Разбира се, че поддържам връзка. Има много гобленарки в Бургас, които ежемесечно си правят срещи. Също така има и много групи в социалните мрежи.

– Има ли мъже, които шият гоблени, или това е женско царство?

– Знам, че има и мъже, които шият гоблени, но не познавам лично.

– Какво е за теб шиенето на гоблени – просто хоби, вид терапия, предизвикателство или...?

– Шиенето за мен е релакс и възможност да се откъсна от ежедневните проблеми. Когато бродирам, аз си почивам пълноценно.

– Какъв е животът на твоите шити картини?

– Съдбата им е да красят стената. В повечето случаи си седят у нас на стената, но имам няколко, които красят други домове. Дори единият, подарък по случай подписване на брак, е в Германия.

– Помниш ли първия си гоблен? Каква е съдбата му?

– Никога няма да забравя първия си гоблен. Това беше една икона на Света Богородица – “Изумрудената икона”. Този гоблен го подарих на майка си, но след нейната кончина го дарих на новостроящата се църквата в “Меден рудник”. И до ден днешен е там.

– Кога шиеш? За какво мислиш, докато бродираш?

– Шия предимно сутрин. Когато шия, не мисля за нищо друго, защото ако се разсея, може да сгреша и ще трябва да “поправям” грешката (усмихва се). Но е имало случаи и да шия вечер до малките часове на нощта. Това май ми стана навик, когато завършвам поредния гоблен.

– Как се поправя грешка в гоблен?

– Грешка се поправя само по един начин – разшиване на сгрешеното и избродиране отново. Няма да забравя един голям гаф при шиенето на “Старинната карта на света”. Тогава още шиех на гергеф и върху добре изпънатата панама падна огънчето на цигарата ми и се получи една много “прилична” дупчица. Тогава, благодарение на съветите на съфорумките ми, успях да се справя с този проблем.

– Имаш ли специални условия, докато работиш – може би музикален фон?

– Нямам специални условия. Когато започна да шия, “изключвам” за околния свят. Цялото ми внимание се съсредоточава върху схемата и панамата, защото ако се разсея, може да допусна грешка. Но страничният шум (от телевизор например) не е проблем. Винаги когато шия, телевизорът работи, но смислен разговор ми е малко трудно да поддържам.

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – снимка на твоя творба например.

– Разбира се!

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”
---------------