Драги читателю,
Четиридесет години работих като учител. Смятам живота си за пълен и смислен. Съдбата ме срещна с хиляди деца, техните родители, баби и дядовци и т.н. Всеки е оставял частица от себе си в мен – надявам се и аз в тях. Така съм устроена, че всичко, което правя, минава през сърцето ми. Аз не мога да върша формални неща. Всяка болка на моите ученици е била и моя болка. Тя ме е карала да мисля как бих могла да им помогна, да намеря точните думи, които да стигнат до сърцето им, за да ми повярват и решат проблема си. С моите ученици, поне надявам се с по-голямата част от тях, си останахме приятели. Много от тях и сега ме търсят за помощ и съвет. Реших да възстановя част от разговорите, които сме водили, с идеята, че те засягат общочовешки въпроси, случват се на много хора и може би биха били от полза на много млади хора и техните родители. Това са изпробвани в живота ми “рецепти”, които са помогнали на много от “моите деца” и първата причина да седна и пиша.
Мои мили, непознати, момичета и момчета. Дори и да не Ви е сблъскал животът – пазил Ви Бог, с някоя от тези случки – прочетете тази книга. Вярвам, че тя ще Ви предпази от неприятности и ще ви направи по-добри, щастливи и успешни хора.
Скъпи родители, баби и дядовци, тази книга е и за вас. Децата в тази възраст имат нужда от общуване и прочетеното ще ви бъде от полза.
Е, няма бивши учители. Учителят си остава такъв и след пенсионирането си. Той е роден с мисията да помага. Може да е наивно – но в това е чарът ни.
Дано помогна и на Вас, приятели, по някакъв начин...
И ако се е получила магията, моля Ви, пишете ми...
Обичам Ви.
Ваша Тонка Чанкова