Мечта за България

“Мечта за България”
Размисли за минало, настояще и бъдеще

-------------

Ето, че това време дойде. Най-после съм пенсионер. Внуците пораснаха и съм свободна да правя това, за което все не намирах време. Аз съм една много социално ангажирана жена. Интересувам се от живота в страната, от политика, култура, клюки, преса, телевизия. Следя всичко и чистосърдечно се ядосвам, когато слушам да ми говорят за неща, които се случват в страната ми, на които аз съм пряк свидетел, а се поднасят във вид, все едно не съм била там. Ядосвам се като знам колко мъдрост, доброта, велики неща могат да вършат българите, но за тях не научаваме, а още със събуждането виждаме едни и същи хора – политици, политолози, абонирани за постоянно присъствие в телевизиите, да коментират разни събития, а тяхното мнение обикновено да не съвпада с моето. Обикновено още като видиш коментатора и знаеш какво ще каже. Дразня се като слушам колко злоба, омраза има в народа ни, колко мъка по изчезващата нация, по разрушенoто и опустошено село, по унизителното отношение към възрастните... Искам да помогна на страната си и се чудя кой е начинът. Прецених, че единственото, което мога да сторя, е да се опитам да разкажа за своите мисли и “прозрения”, да се опитам те да станат достояние на колкото се може повече хора, да се надявам, че ще имам много последователи и ако с това мога да помогна поне с малко на някого или на страната си, ще съм изпълнила мисията си.

Мисля си кой може да осъществи промяната – личност, група от хора, организация – и си отговарям, че това трябва да е партия (колкото да не ми се иска), неправителствена организация, сдружение, но за краткост от тук нататък аз ще говоря за “моята партия”. Единствено партията има право да участва в избори, шанс да ги спечели и евентуално да прилага нови политики. Предварително искам да уточня – не одобрявам и не симпатизирам на никоя от сега действащите партии. Харесвам отделни личности от всички парламентарни групи. Ако одобрявам или не известно качество или действие на лидер (или активен член) на дадена партия, то не значи, че симпатизирам на една или друга партия. Някой ще си каже – ето я следващата, която се стреми да прави партия. Нищо подобно. Аз много добре преценявам личните си качества и знам, че не съм лидер, харизматична личност, която може да обедини толкова голяма маса от хора, че да може да осъществи идеите, за които си мечтая. Аз просто давам заявка за подобна личност и се надявам да е вече родена. Това е опит да опиша какви са моите мечти за партия – какви цели си поставя, как да ги постигне, какви да бъдат нейните членове, как да работи и постига поставените цели, изисквания към лидера и ръководството и т.н., а ще бъда и много доволна, ако някои от моите идеи се припознаят от някоя от сега действащите партии и ги осъществят.

Знам, че има голяма апатия сред населението. Знам, че голяма част от хората считат, че всичко е загубено, че не може да се промени нищо, че моят оптимизъм е утопичен, нереален, няма на какво да почива. И в подкрепа ще цитират хиляди примери. Но това не е нещо ново в нашата история. Много години преди нас нагласите са били същите. Неслучайно Паисий Хилендарски е казал: “О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?”, а Иван Вазов: “Отечество, не си ли достойно за любов?”

И въпреки това заради оптимизма на хора като Левски, Ботев и хилядите, които са считали за “луди”, България се е възраждала и я има и до днес. Надявам се, че в страната ни има достатъчно “луди” или оптимисти (внучката ми казва: “бабо, ти си най-големият оптимист, когото аз познавам”, а аз съм горда, че за всичко, което съм им говорила и те са го считали за оптимизъм, впоследствие се е оказвало реалност) за да променим страната си и я направим по-добро място за живеене, а не да я харижем на други народи, а ние да бъдем гости в собствената си държава.

Авторът

-------------
Размислите на Тонка Чанкова за минало, настояще и бъдеще в книгата “Мечта за България”, от редактора ----->>>>>
-------------