Розовият път към Ада

Вярата без жертва е като хляба, ама без солта. Амин...

Благодат или друго? Живот или смърт? Радост или тъга? Мъдрост или глупост? Истина или лъжа? Кое е важно за нас? Кое търсим да намерим или да загубим? Вярата или я имаме, или не. Но по-важно е какво ще съградим докато сме живи, за да може и Бог да ни определи Негови ли сме или на нечестивия.

Много въпроси имаме без отговори, много пъти се молим и отпадаме, защото не се случва нищо. Нашият човешки ум трудно побира огромното творение на Вселената и невероятния Божий промисъл. Ние хората живеем в наш прогрес, но не всички. Създаваме добри неща, но не за всички, обичаме, но не всички. Искаме много, но даваме малко. Толкова пъти искаме да сме нещо повече от другите, че понякога си мисля, че в този свят, в който живея, смирението се счита за глупост, а нахалството за прогрес.

Има много да се научи от словото, но то е добре закодирано и добре скрито от Бог. Дава се на тези, които наистина искат много да се променят в друга посока и в друг свят, свят, който не познаваме. Бог може да ти даде много, без да подозираш, че точно стъпка по стъпка ще стане всичко, а не наведнъж.

Пътищата на заблудата са много, но най-крив е пътят, който е постлан с рози, целият е розов и красив, но води директно в ада, а не в рая. Толкова много заблуди има дяволът, но най-успешната е за „успелия човек на земята“. Тази заблуда върти света. Тя е един от основните фактори на човешкото развитие, което ако го погледнете през Божиите очи, е великото разрушение на Божието творение, но през човешките очи е градеж и величаене на човешката мисъл, но не и на Божията.