Мир по време на война

Дяволът не може да се разправя с Бога и да се пазари, но може с нас, разбира се само, ако ние му позволим... Амин...

Нашият живот, нашата правда и нашето благословение. Всичко, което е свързано с нас, това вълнува ума ни, нашата себеправедност, нашето нараняване, нашето добруване – всичко свързваме с първо лице, единствено число и все пак един въпрос: „Ами моето благословение? Имам ли го или не? Дали съм обичан и благословен или ще изкарам един живот някак си?“

Има добри новини. Всички се раждаме благословени за Бог, няма значение какъв цвят сме, от кой континент. Има само едно нещо, което ни отдалечава от самия Него и това сме ние, аз ако искате. Нашето мислене и възприятие за живота, който ни заобикаля. Защо за едни животът е лесен, за други труден и ние гледаме: Пак „аз“ ли да преживявам поредния провал, поредните глупости и лошотии? Да и не. От „Аз“-а пак зависи накъде ще ходиш, доколко можеш да слушаш, да се смиряваш, покоряваш и най-накрая не решиш, че без война за свободния ти дух, няма да стане. Война, докато около тебе е тихо или не чак толкова тихо, защото моята война започна в караници и разправии с близките, с чуждите, с всички и всичко, докато гласът на Господ Исус Христос не ме освети. Той ми каза само едно изречение с мир, но то разбута голяма война духовна, душевна, плътска, мисловна – всякаква, отвсякъде, всичко. Всичко, което имаше в моя ум беше разбутано, разхвърляно, изкарано на показ – всичко.

За да чува Бог молитвите ти трябва промяна на мисленето, на говоренето и на действието. Не може Бог да чува молитвите ти, ако те не дават плод в ума ти. Първото и важно неща е да вземеш решение да се посветиш на вярата, да започнеш да градиш новото мислене върху Божието слово, а не върху светския грях и плътските удоволствия. Много хора не искат да изхвърлят „Аз“-а, но духовното начало иска воля, иска битка с този „Аз“. Да влезе човек в подобна битка трябва да поиска да работи със Светия Дух за реформация на живота си и състоянието на духа си.

Уникално е търпението на Господ към нас, грешните, които искаме да получим отговори, пък не искаме да се потрудим духовно, ей така на готова всичко да се изсипе върху нас. Да не споменавам пък, че някои се отплеснаха да се хвалят: Бог ми даде „Мерцедес“, даде ми луксозен апартамент, даде ми това, даде ми успехи... Направо звучи като съблазън да те критикуват после хората. За мен е все едно, подобни хвалби не ме вълнуват. Гледам просяците просят, болните умират, гладните гладуват, а ние говорим материално, не духовно. Чух гласа на Господ: „Избий си го от главата, започвай да учиш правилно.“ Да, всичко, каквото ти е необходимо Бог ще ти снабди. На някои им се налага да стават роби в чуждите страни заради една луксозна кола или за друго, но християнството е за спасение на душата, не за богатства и пари.

Да говориш това в материалния свят е като да излезеш на война със самия дявол и неговите слуги. Не е лесно да вземеш решение, но ако не вземеш такова, то тогава Нечестивият решава вместо теб – гледа, че си слаб духовно, гледа, че мрънкаш недоволен, че нямаш промяна веднага – сега живеем веднага, бързо, днес. Но Господ е Господ от хилядолетия. Как ще му поставяш условия? Днес и сега?

...

--------------