Копнеж за по-добро

Пролет е. В съзнанието ми заблестяват камбаните на радостта. Като звезда засиява сборника от статии за образованието, от поетични и прозаични творби на участници в литературен клуб, носещ името на голямата бургаска поетеса Петя Дубарова. В душата ми бавно пак ще  пристъпят думите-слънца от “Мигове за поезия” и от “Неформално за юбилея”. Навън  клоните на събуждащите се за  пролетта дървета ще мятат въжетата и люлките до слънцето, което  читателите, надявам се, ще докоснат с  главите си…Навярно ще откриеш  болката и мъдростта в “Без фалш” и  във “Взаимното доверие”, а лъчистите мисли в  “Святото огледало”, “Меко кацане на  натежалата лъжа” и “Формалното средно образование” ще пристъпят в душата ти… “Бъдещото на младите хора ми се привижда като дом, населен от истински  родолюбци – знаещи, можещи, разтревожени…” Люлката се мята от средната аритметична оценка до големия компромис, до досадата и убийствения стереотип в образованието, до  урока без грим, до способността да има нормален училищен  живот,  до  вълшебството на онези незабравими поетични мигове… И онова свято огледало за всички българи – делото на Васил Левски!

Сборникът се състои от две части. В първата част “Без фалш” (80% от статиите са от в. “Учителско дело” ) пред нас се открива плахата възможност да седнем и си поговорим  с колегите за чара на онова малко,  което сме направили, за това, колко  сили се хабят за поддържане на “фасадата”, защо поривът да разговаряме за новостите в педагогическата теория и практика като че ли увяхва…Факт е, че единствената университетска “възможност” за много необразовани хора бяха създадените наредби и закончета (наредба №2, рабфак и пр.) за приемане във ВУЗ. Безспорен факт е завистта и злобата срещу всеки, който си е на мястото. А за съжаление забравяме най-важното – ЗА  УЧИТЕЛЯ С БУДНО ВЪОБРАЖЕНИЕ, който и най-незначителното  го прави с откривателска нагласа.

Обикновено много администратори търсят силата на характера на  учителя в…бездушието му. Изглежда не са достатъчно интелигентни, за да узнаят колко малко струват. Но умеят превъзходно да иронизират блясъка на развълнуваните умни мисли на учителя, да ги заоблят, заоблят…

Ние все още се надвикваме със съмнението в себе си, че трябва наистина да застанем на един чин учители и ученици – като хора на различно равнище, но с общи цели!

Голямото не е в обема,  но защо в гимназиалния етап почти липсва онова,  което е радост и на душата, и на ухото – българският фолклор. Ще допуснем ли отново да пропаднат цели пластове от националната ни традиция и на тяхно място да “семенят” смущаващите явления на  дехуманизацията. Авторите на учебници и учебни  помагала са длъжни да разгорят още искрата на  националното ни самосъзнание, за да излекуват младото поколение от отчуждението от народната мъдрост и народното  въображение.

Пукнатото в сърцето трудно се поръбва. Когато  говорим за слабости на училището, непременно го свързваме само с учителя, това е вярно само до известна степен. УЧИЛИЩЕТО  Е ПЛОД НА  ЦЕЛИЯ СТИЛ НА ОБЩЕСТВЕН  ЖИВОТ (РАЗПОРЕЖДАНЕ И ВЛИЗАНЕ В ДЕЙСТВИЕ).

Българското училище се отърси от грубото морализиране,  но, струва ми се, не успя да победи стила да се озвучават чужди мисли от учебници и статии. А това не е просто педагогически, а дълбоко социален проблем.

Всичко изложено  дотук са само мисли от статии, които могат да бъдат начало на една кротка беседа между хора, които се гледат в очите и не се лъжат…

Втората част на сборника е озаглавена: “По стъпките на Петя Дубарова”. В него блестят  като сълза поетичните и прозаични опити на участниците в литературния клуб “Петя  Дубарова”. Голяма част от тези млади хора са носители на златни медали от републикански фестивал за литературнотворческа дейност в София. Незабравими ще останат “Любими мои сезони” и “Море” на Мима Томова, “Пролетно” и “Пречистване” на София Димитрова, “Залез” и “Миг” на Дора Калинова, “Раздяла” и “Цветна  импресия”, на Даниела Ненчева, “Ти си огън и вяра” на Иванка Калудова, “Сезони” на Стоянна Иванова, “Продавачът на щастие” и “На брега на мечтите” на Роса Енчева, “Сън” на Ваня Пенкова, “Миг блаженство” на Желка Иванова, “Мое море” на Янка Тодорова, “Любовта в моите очи” на Георги Вангелов, Василка Стоянова, Ваня Видева, Борислава Трошева, Иванка Пенчева  и много други.

Сборникът е вече пред Вас! Бъди снизходителен, читателю, към неизбежните слабости и грешки. Това са статии и художествени творби, които все още блестят в сърцето ми, а речта им е  дъжда по раменете ни и аз вървя в дъжда  с удоволствие…

Сборникът е моят знак за едно ново училище, за нова мисия,  за нов стил в  образованието и в преподаването на български език и литература.

Петър Петров, доктор по филология
Университет “Проф. д-р Асен Златаров”- Бургас