Научи се да прощаваш

Бог дава и Бог взима, но ние решаваме как да живеем – в добро или в зло.

Когато човек си насади лозе и като отива на лозето, не ходи с метличка за мазане, а ходи с ножица за рязане. Иначе, ако само го маже отгоре, а не го чисти отдолу, плод няма да види, само бурени и тръни. Амин...

Ние се чудим защо Бог ни говори добро, а идва зло. Защото доброто идва при тези, които го чакат, а не при онези, които не вярват.

Това, което усещаш в сърцето, е повече от онова, което слага и нарежда пред очите ти дяволът.

Обещал Съм ти спасение, не отмъщение.
Твоят Господ и Спасител Исус Христос от Назарет

Нашият живот е като приказка. Добра или не чак толкова добра, но понякога дори и зла и тежка. Ние мислим, но Бог държи мъдростта и тя е затворена в Словото Му. Неговата мъдрост иска да я търсим, да я измолим с вяра, за да ни научи Христос как да живеем чрез прошката.

Прошката дава живота, който злото с упорит труд иска да ни отнеме. Много хора мислят, че някой друг е написал живота им. Истината е, че ние си го пишем сами днес и сега. Никога Бог не би написал зло за нашия живот, злото живее в обвинението, в раните и мъката. Злото клевети, ругае, мрази и всеки, който живее под това чувство е за освобождение и спасение, защото Бог ни прати Христос Спасител, учител, лечител, вдъхновител, обичащ, даващ живот, истинския Животворящ Дух. Той не би написал нищо, освен онова, което ние си напишем.

Ние можем да променим всичко с вяра, да спрем злото да  диктува живота ни, да управлява мислите и чувствата ни. Да си върнем радостта от живота, за който нашия Спасител Исус Христос проля кръвта си. Малко се мисли, затова живеем така, все едно сме си ние сами. Сами си решаваме, по човешки трудностите и въпреки това не се решават те, продължават, защото трудно прощаваме греховете и грешките на околните. Винаги дори и когато не знаем какво вършим казваме: „Ние не сме виновни, друг беше.“ Много пъти, докато живеех без да познавам Бог и Словото Му, приемах трудностите и жестокостите в моя живот като ненужни, защото не бях чела Библията, където се оказа, че много хора, ходещи във вяра и с Бог са преживели същото, но без да трупат омраза към хората, които са им причинили това.

Когато се омъжих мислех, че ще живея щастливо, но се оказах в друга ситуация. Трябваше да слугувам в дома, в който влязох, да живея, да работя за това, че са ми дали покрив. Много години страдах, че ме бяха превърнали в слуга и мислех, че не трябва да търпя този ненужен тормоз. Никога не мислех позитивно, мразех дори и собствения си живот. Но след години, когато прочетох Словото на Бог, в миг на връщане на старото в моя ум, Той ме подсети за Яков и Лаван. Докато четях историята на Яков разбрах, че Бог ни оставя поради нашия ум да мислим за човешките си придобивки и радости, след което ни идват мрачни мисли.

Битие 31:4
Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е такова, каквото беше към мене преди; но Богът на баща ми беше с мене, а вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти промени заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

Мислех си, че тежкият труд и работата изтормозват, но се оказа, че се научих на всичко, което трябва на една жена, за да може да поддържа дома и децата си в добро състояние. И роднините на мъжа ми мислеха като роднините на Яков, че искам да завладявам дома им, но когато свекърва ми се разболя от рак ме повика и ми каза: „Обещай ми, че ще останеш в този дом.“ Тогава разбрах целта на труда. Тя искаше да се науча да управлявам дома си, да знам всичко независимо от нищо.

Един човек, който вече е научен да подрежда работата си, може да се справи каквото и трудно изпитание да дойде върху него. Бог също иска от нас това. Не може съвременният живот да измести основни Библейски ценности, защото те са вечни. Трябва да обръщаме внимание на това. Да, вярно, съвременните жени не се интересуват от стари принципи, но те са основа за градеж не само на собствения дом, който трябва да бъде пример за християнството, но и за всичко останало, което Бог иска да ни даде и в основата на това стои прошката.

----------