Когато жените мечтаят...

Книга с очерци и снимков материал за 27 популярни бургаски дами: Виолета Масларова, Лена Бахчеванова, Мария Матева, Дора Мурджева, Донка Фотева, Евгения Попеску, Радка Чомакова, Пенка Седларска, Деляна Чавдарова, Димка Ташкова, Ангелина Маллиева, Марина Гочева, Соня Кехлибарева, Дора Богданова, Йорданка Хараламбова, Тони Димитрова, Марица Момчева, Вяра Михайлова, Донка Салакова, Мими Христова, Таня Шишкова, Радка Караиванова, Милка Чайкова, Ирина Буланова, Аглика Бояджиева, Петя Станева, Дора Лозева. Критериите за подбор са тайна на автора, който лично се е срещнал и описал всяка една от тези бургаски жени, достойни за уважение.
Издателите

Съзвездие от нежни имена

Тази книга с очерци и очеркови скици на Стоян Тодинов има своеобразен характер: персонажът е само от жени, жените са само от Бургас, имат различна възраст и различни професии.

Вярно е, има и много други книги, чиито персонаж е само от жени. Такова е било предпочитанието на много автори публицисти и документалисти. Но при тях този персонаж е обединен в повечето случаи от една-единствена характеристика: една и съща професия, едни и същи възрастови граници, едно и също отношение към определен проблем, събитие или личност. Дългогодишният журналист Стоян Тодинов прави решителна крачка в търсенето не само на една, а на повече характеристики при композирането на книгата.

В книгата са включени двадесет и пет очерка и очеркови скици за двадесет и пет жени. Количественият критерий в случая няма значение. Има значение формата и изказът. Потърсен е очеркът като форма на изказ, макар че през последните години този жанр е доста позабравен. Но Стоян Тодинов носталгично решава да го възкреси.

Професиите могат да бъдат различни и възрастовите граници могат да бъдат различни, но трябва да се намери общ подход и най-верния път при разкриването на образите. И тръгвайки по този стръмен път, Стоян Тодинов решава любопитно да надникне навсякъде: в заседателната зала на общинските съветници, в лекарския кабинет, зад строгите очертания на амбасадите, в класните стаи, зад волана на линейката за спешна помощ, пред статива в ателието на художника, зад завесата на театралната сцена, между рафтовете с книги на библиотеката, в концертната зала, в кметския кабинет…

Делникът на жените е многолик – често пъти задъхан и почти винаги изпълнен с много, много нежност. Изповедите идват внезапно и неудържимо. “Хората, които са на отговорни постове, трябва да бъдат честни, почтени и с висок морал” – заявява Лена Бахчеванова, председател на Общинския съвет – Бургас. Пред статива с недовършената картина художничката Виолета Масларова бърза да сподели: “Морето е в душата ми и ме зарежда с енергия”. Общественичката, която сега е адвокат, Дора Мурджева изповядва своето верую много често: “Аз се стремя да съм от тази категория юристи, спазващи моралните норми”.

Всяка със свой глас. Всяка със свое отношение към онова, което я заобикаля, което я вълнува. Защо да се премълчава! И тези внезапни и неудържими изповеди скъсяват дистанцията. “Обичам трудностите и се старая да ги преодолявам без чужда помощ” – възкликва съвсем не на шега Вяра Михайлова – диригентката от Бургаската опера. Навярно става дума за нелекия път на изкуството. “Аз съм жена, която не ламти за пари и слава…” – откровеничи петдесетгодишната Донка Фотева – шофьор на линейка за оказване на спешна медицинска помощ. Да стане шофьор – такава е била мечтата й още от малка. “Аз освен учителка, съм и майка и знам как се издържат двама студенти и как се намира работа по специалността” – не скрива болката си Дора Богданова – учителка в гимназията за изучаване на английски език в Бургас. “Не знам какво бих правила, ако не бях актриса… “ – развълнувана е преди представлението в Драматичен театър “Адриана Будевска” – Бургас актрисата Аглика Бояджиева. Вълнуващи изповеди на: Евгения Попеску, Деляна Чавдарова, Пенка Седларска, Соня Кехлибарева, Йорданка Хараламбова, Тони Димитрова, Ирина Буланова, Марица Момчева, Милка Чайкова, Мария Матева, Димка Ташкова, Марина Гочева, Донка Салакова, Ангелина Малиева, Таня Шишкова…

Едно бургаско съзвездие от нежни имена на жени с различни професии и различни съдби.

Мислех, че добре познавам почти всички имена, населяващи тази книга. Но когато затворих последната страница се оказа, че е имало още много какво да науча за житейския и творческия път на тези наши съвременнички. Когато затворих последната страница се попитах: какъв ли би бил нашият делник без тези любогрейни съзидателки?

Вярвам, че такъв отговор ще потърси и читателят.

Редакторът

Жената с много имена

Наричат я магьосница на багрите. За нея се говори със суперлативи – цветето на нашия живот, създателка на красота. Жената е изплетена от вяра и любов в живота, израснала като стрък под слънцето, преминала през страданията на майчинството. Жената винаги е била наша гордост. Независимо от всички суперлативи, на жената най й приляга думата – Майка – създателка на живота, която ражда и възпитава най-големия капитал на държавата – децата. В “Антигона” има една мисъл: “Родена съм за любов, а не за омраза”.

Има нещо, което човек носи със себе си като характер. Но тъкмо едно женско сърце може да има за своя парола човеколюбива борба.

Но жената си остава жена, където и да е, при каквито и да е обстоятелство. Тя има природното богатство да бъде майка. И всички жадуват за това. Но нека вникнем по-дълбоко във въпроса – какъв е този емоционален женски свят? Нима това е единственият инстинкт на жената да ражда деца, да е потребна на един мъж и един дом. Напротив. Емоционалния свят на всеки човек трябва да е и в това – съумява да преодолява влечението и инстинктите когато над тях стоят големи общочовешки цели. Именно такива жени са твърде калени емоционално, силни. Те могат и да плачат, но най-често от радост.

Жените не само творят, но и предават творческите си умения на идните поколения.

Когато кажем жена – асоциативно идват думите – майка, уважение, почитание, авторитет. Това ме навява на мисълта – има ли достоен орден за майчинското сърце, което създава голямото национално богатство – децата.

Героите на книгата не са галеници на съдбата и медийният чадър. Те са просто гражданки на Бургас с предимството на интелигентност, добро възпитание, нежност, добри съпрузи и любящи майки. Сред тях има лекарки, художнички, изкуствоведи, бизнесмени, общественички. Те са доказали на практика, че когато жените мечтаят, светът се променя. Те не са звезди, защото не светят и не живеят на други планети. Те са надарени с чувство за отговорност, изковани от нежност и красота, качества по-скъпи и от най-скъпите диаманти.

Тези жени са от оная категория хора, които стъпка по стъпка са събирали опит и знания, минали са през различни изпитания, понякога може да са лъкатушили от бряг на бряг, но са успели да запазят вярната посока – пътя който прави човека Човек.

Тези жени просто са модел на поведение. Много от тях твърдят – доволни сме, че сме такива, каквито сме. Така че не бива да държим светилника под коритото, а да го изведем на открито. Защото жената е най-заетата пчеличка от семейния кошер. За нея признателността не е спирка, до която се стига, а начин на пътуване.

Правият път, който са избрали тези жени, не е архаично, нито сантиментално понятие. Трасиран е от хилядолетие човешки опит и включва всички утвърдени от времето морални ценности и норми.

Хуманността на всяко общество се мери със степента на загриженост и ангажираност към съдбата на отделния човек. А кой може да бъде най-добрият възпитател, ако не жената майка. Тези жени са доказали на дело, че заслужават признателността и обичта не само на своите деца и близки, но и на цялото общество.

Авторът