Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Повече от половин век препускам по неравните и хлъзгави пътища на журналистиката. Сега, след толкова време, спомените напират с нова сила и неудържимо. Още като ученик в класическа гимназия имах слабост към народните мъдрости, известни още като “сентенции”. Повече от две хиляди броя съм събрал и записал в бележника си. Това са мъдрости на различни езици – български, латински, турски, руски.
Колкото повече се отдалечаваме от времето, толкова по-силен става интересът към тях. Този ценен капитал ме наведе на мисълта да ги поднеса на тези, които имат слабост към поученията, казани от умни и мъдри хора, откакто свят светува.