Вярата

Човекът през призмата на живота в партията

Прочетох произведението на Стоян Тодинов със смесени чувства, но сред тях имаше едно автентично усещане и неподправено възхищение към солидния му интелектуален труд, от който се е родил този амбициозен сборник с очеркови скици, изказвания, интервюта и изповеди, посветени на скромните знайни и не съвсем известни председатели на основни партийни организации на БСП от Бургас и региона. Не съм срещал друга подобна книга и затова останах силно изненадан от широтата на нейната идея и майсторското й въплъщение в текста.

Познавам доста отдавна Стоян Тодинов и зная неговите изключителни качества и талант на опитен портретист, който умее да пресъздава характерите и настроенията на своите герои, особено като имам предвид, че сравнително наскоро прочетох с удоволствие излезлите през последните години негови книги с очерци за бургазлии “Хората не са ангели” (2008 г.) и “Цветя за училищния директор” (2009 г.).

Отнасям се с респект и уважение към колегата Стоян Тодинов, който дълги години (от 1952 до 1989 г.) бе несменяем кореспондент в Бургас на флагмана на някогашната наша журналистика – вестник “Работническо дело”. А известно е, че в “Дело” работеха най-талантливите, най-достойни и най-авторитетни някогашни наши журналисти. Не случайно Стоян Тодинов много години бе член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти и председател на Дружеството на журналистите в Бургас.

Има различни биографични сборници, такива, в които авторът се крие някъде далеч зад текста, който по дискретен начин разкрива намеренията му, карайки ни да мислим за изминатия житейски път, за духовните авантюри, които е предприемал и към които е поощрявал другите. Да се види Стоян Тодинов, като един авторитетен наш съпартиец и достолепен мислител, извън неговия публицистичен текст ми се струва важно за по-доброто осмисляне на книгата, побрала в себе си съдбите и житейските уроци на толкова много и различни хора, неразривно свързали живота си с делото и борбите на БСП. Като се проследи целия този кипеж от мисли, сентенции, непринудени изповеди и размисли на нашите, нека ги нарека както в доброто старо време – “партийни секретари”, тогава в крайна сметка стават по-малко важни едни или други стилистични неравности, анализи, правени с твърде нетърпеливо очакване на резултата и твърде оптимистични предложения. Известно е, че читателят винаги е съгласен с това, което му предлагат като доказано и изстрадано практически като истина от борбата в живота ни. Важно е самото централно усилие, основният стремеж на Тодинов да събере на едно място стремежите на толкова много хора, отдали частица от себе си за развитието на партията.

Отдавна името на Стоян Тодинов е част от класиката в историята на българската журналистика. И на достолепната си възраст, от висотата на която сега предлага поредната си десета книга, авторът ни показва изключителна класа и собствен стил в публицистиката, както и лична визия за характера на партийното строителство. И макар самият той да е проявявал винаги пословичната си скромност на човек от другото, по-опитно, по-старо и по-скромно в желанията си поколение, настоящият му принос разкрива богатия по съдържанието си живот на партията в Бургаски регион, показва човека през нейната призма.

Стремях се да уловя преди всичко основното намерение на автора и главната идея на книгата му. А те са, че той умее да показва и да защитава това, което може да се нарече автентично присъствие на човека в света чрез политическото си настояще. Човешкото биващо е различно от предметното биващо или от животинското съществуване. Авторът се придържа към позабравените напоследък максими, че в човека преди всичко съществува духовност, съществува мислене и стремеж към доброто. Всичко човешко е същевременно своеобразно.

В книгата са застъпени онези големи проблеми на днешния политически живот в партията и извън нея каквито са – разочарованията от срива на т.нар. “развит социализъм” у нас и същевременно увереност в успешното бъдеще на социализма и социалната идея у нас, полемични изказвания срещу грабителството от днешната нова примитивна, опростачена буржоазия, мисли за потребността от солидарност и уважение не само между хората на труда.

Работата за човека не е посветена на метода, но е пример за функциониране на вече изработен метод. Това е много важен урок от книгата на Тодинов. Стойността на чука можем да схванем едва след като сме забили пирон с него. Методът на Тодинов може накратко да се определи като свързано с анализ на преживяването на отделния индивид “системно мислене”. Авторът задълбочено работи в рамките на сложно йерархизираната система на публичността, на политическото съзнание, отворена за преживяване на конкретното. Системата на партийното строителство  и то в регионален аспект разкрива пред него обширно изследователско пространство, в което т.нар. “човешки фактор” е даден чрез преживяването и значимостта на човека. Така, както значим и важен е разказа на всеки един от неговите герои в книгата. И в това е нейната обществена значимост за всички нас, нейните скромни читатели.

Пеньо Костадинов, редактор на книгата