Хората не са ангели

Тази книга “Хората не са ангели” от Стоян Тодинов има своеобразен характер. Включените в нея текстове не са само сакрални изповеди, те са и релефни автопортрети на тридесет човека с различни професии: лекари, инженери, учители, агрономи, миньори, водолази, библиотекари, музейни работници, бизнесмени, строители и т.н. Твърде широк е и възрастовия обхват – от 30 до 85 години. Обширна е и географията по месторождение: от Бургаско, Ямболско, Старозагорско, Еленско… “Отправна точка на книгата са някои азбучни истини – предупреждава още в началните страници Стоян Тодинов – като тези, че хората не са ангели, че само правят своята история, че те вършат това не както им хрумне, а съобразно обстоятелството при което действат”.

Разбира се че хората не са ангели. Никой не оспорва тази проста истина. Но тръгвайки от нея изповядващият се разкрива своето отношение към света, към редица понятия от категориалния апарат на етиката понятия за доброто и злото, за справедливостта, любовта, щастието, нравствения идеал, смисъла на живота и други. Не липсват и естетическите оценки за прекрасното и възвишеното, за трагичното и комичното, за грозното и безобразното, за изкуството… За едни доброто е истината, за други – професионализъм в ежедневната служба на хората, за трети – многото не е в доброто, а доброто е в многото. За едни справедливостта е страдание, за други – път за постигане на истината, за трети – необходимо равновесие. Щастието е реализираният нравствен идеал, макар че нравственият идеал е различен за всички и всеки по свой път пътува към щастието. Многомерно е и понятието смисъл на човешкия живот. Едни търсят красивото и възвишеното в природата, други ги откриват в човека, трети – в хармонията между човека и природата. И всичко това потърсено и открито не само с помощта на личния опит, но и със силата е непреходността на сентенциите, максимите, пословиците и поговорките, притчите и преданията. Извикани са на живот и имената на много автори – от античността до днес. “От малък имам слабост към сентенциите – предупреждава Стоян Тодинов. – Повече от 3000 съм записал в бележника си. Този мерак се засили когато завърших класическа гимназия…”. Чудно ли е тогава, че с помощта на мъдростта от вековете в книгата “Хората не са ангели” се извършва това продължително пътуване към дълбините на човешката душевност.

Може да не приемаме някои неща от тези вълнуващи сакрални изповеди, може да ни се виждат много крайни, прекалено субективни, остарели или отвлечени. Но нали не трябва да забравяме мъдрите думи на древногръцкия философ-софист Протагор: “Човек е мярка на всички неща – на съществуващите и несъществуващите”.

Стоян Тодинов нарича автори на тази книга всички изповядващи се на нейните страници. И наистина без тях раждането на “Хората не са ангели” би било невъзможно.

С интерес прочетох тази книга. Защото тя включва не само словесните автопортрети на отделни хора, но тя рисува и колективните портрети на няколко поколения.

Нека да има повече такива книги.

Редакторът