Човекът - шпионинът - Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев

Българските читателите знаят, че голяма част от професионалната ми кариера, като изключим двата мандата като народен представител в 7-то Велико народно събрание и 39-ия български парламент, е преминала в българското външно разузнаване, в това число 11 години в Съединените щати През май 1992 г., две години след като президента Желев ми „връчи” първите генералски пагони в системата на МВР след промените, депозирах оставката си. През юни 1993 г. се роди асоциацията „Български Евро-Атлантически Разузнавателен Форум” – БЕАРФ. През 1994 г. БЕАРФ разработи и предложи на БНТ да подготви документална серия от 12 филма на тема „Разузнаването в ХХІ век”. Ким Филби не присъстваше в сценария и в никой от снимачните планове. Това беше друга мечта, друга тема, силует на друг проект. Разбира се, не можеше да не използвам факта, че ще контактувам с Централите на двете най-големи световни разузнавания – ЦРУ и КГБ и да не се опитам „на тъмно” да извърша и допълнително проучване за реализиране на голямата ми житейска мечта – филм за Ким Филби. Филм, който щеше да е изцяло оригинален с нещо, което никой друг не би могъл да направи – да освети връзката Филби – България. Няма да навлизам в подробности – интересни са, но са за предговора на друга книга. А такава ще има. И може би след последната точка в тази книга, да се върна отново и на тази тема. Тук само ще спомена, че във всички перипетии които съпътстваха и сриваха проекта, на финала стана така, че оригиналните видеокасети на Бетакам с повече от 50 часа изключителни документални записи изчезнаха от БНТ!!! Ако това може да мине в графата „безхаберие и безстопанственост”, което само по себе си е наказуемо престъпление, то изчезването на три касети с изключителен материал за Ким Филби „шпионинът на ХХ век”, струващи като съдържание десетки и стотици хиляди долара заради своята уникалност и представляващи определен интерес и за наши и за чужди частни телевизии днес, не може да се класифицира по друг начин освен като безсрамна, нагла и крупна кражба на чужда собственост. Защото те въобще не бяха предмет на договора и изцяло бяха и са моя интелектуална и физическа собственост. Слава Богу, че имам копие на VHS с тайм кодове, което доказва, че са съществували, но не позволява тяхното използване за добър филм поради по-ниското качество от оригиналните записи. Важното все пак е, че часовете разговори в дома на Ким Филби и на други места в Москва с неговата съпруга Руфина Ивановна Пухова, с негови руски колеги и близки приятели като генерал Юри Кобаладзе – шеф на пресбюрото, т.е. официалното „лице” на руското разузнаване по време на перестройката, Михаил Любимов – разузнавач и известен писател, неговият син Александър Любимов – известен журналист и телевизионен водещ на популярни и любими на милиони зрители т.в.предавания, „учениците” на Ким Филби – Миша Богданов и Олег Царьов, офицерът за връзка Станислав Рошчин, известния писател и биограф на Филби Хенрик Боровик и станалия не по-малко известен издател на в.”Совершенно секретно” негов син Артьом Боровик, дългогодишния шеф на руското разузнаване и на КГБ Владимир Крючков и много други са запазени в документален вид и за първи път ще видят бял свят в книгата, която започвам да пиша. В нея читателите ще научат за резолюции на Сталин и Берия с отношение към Ким Филби и живота му, в прекия смисъл на думата, за резолюция на Георги Димитров като Генерален секретар на Коминтерна с „оценка” за информация от Филби за отношението на английското разузнаване към Йосип Броз Тито, с указание на идеолога на КПСС Михаил Суслов за спиране издаването на книгата на Филби „Моята тайна война” в Англия и САЩ. Ще стане ясно защо, въпреки неизпълнението на тази резолюция, книгата излиза на руски език 10 години по-късно и то след като се е появила вече и на български!!! и чешки език. И още много и много интересни и неизвестни неща. Така че книгата е написана в мислите ми преди много години. И причината да я сложа на хартия едва сега, не се крие в липсата на време, желание и готовност. Не! Тя просто е изпълнение на едно обещание дадено пред себе си преди много години и адресирано към определена дата. Авторът