Език и психология

Настоящата монография е резултат от работата на колектив от езиковеди и психолози, обединени от интереса към теоретични и приложни изследвания, имащи за пресечна точка двете научни области – лингвистика и психология. В този съвместен труд авторите си поставят за цел да представят своите наблюдения и анализи по въпроси, свързани с вербализацията и концептуализацията на психични процеси и явления, с отношението между психично преживяване, когнитивни способности и речеви прояви, с отклоненията и нарушенията при формирането на реч.

Монографията се състои от две глави. Първа глава е посветена на проблема за езика и речевото представяне в аспект на психологията. В работата „Стимулиране на емоционалната грамотност в контекста на норма и патология в детска възраст” (Биляна Цонкова) е представен анализ на емоционалната система на личността в детска възраст в контекста на цялостното психично развитие и социалното взаимодействие. Поставен е акцент върху способността да се концептуализират и вербализират преживяванията при деца в норма и при техни връстници със специални нужди. Разискван е също така модел за стимулиране на емоционалната грамотност чрез обогатяване на емотивния речник на децата. Изследването „Лингвистичен дискурс в разбирането на емоционалния свят и психопатологичните дисфункции чрез концепцията за ментални репрезентации и референтна свързаност” (Светозар Димитров) се основава на съвременните теоретични парадигми в психологията, имащи за цел създаване на интегрирана система за обяснение на психичния свят на индивида, включваща като компонент вербализацията на емоционалните преживявания. Работата е фокусирана върху разбирането на вътрешната емоционална организация на деца и възрастни с психични смущения и различни видове разстройства чрез изследване и анализ на езикови наративи. Съвместното изследване „Езиково-говорни нарушения – диагностика и интервенционни стратегии” (Детелин Костадинов, Елена Кортезова) има за цел теоретико-практически анализ на езиково-говорните нарушения (ЕГН), тяхната диагностика и интервенционни стратегии. Особено внимание се отделя на генезиса на тяхното изучаване, на основния понятиен апарат за обозначаването им, на етиологията, класификацията и психолингвистичните им характеристики. В теоретичен аспект се прави качествена логопедична и психолингвистична характеристика на ЕГН, а в практически аспект се разглеждат и разкриват спецификите на диагностиката на ЕГН. Направен е и опит за модел на диагностичен инструментариум.

Във втора глава на монографията са включени материали, свързани с лингвистичния аспект при вербализацията на психични процеси и явления. В работата „Желателни конструкции в българския език: концептуализация и структурна специфика” (Галина Петрова) се разглежда въпросът за връзката между начина на синтактично структуриране и концептуалния модел на психичното преживяване. Във фокуса на вниманието е желанието като психичен феномен. В работата се съпоставят две структурни разновидности за изразяването му, мотивирани от различния начин на концептуализация. Представени са съответно специфичните за българския език оптативни конструкции и тяхната семантична специализация. Друга част от из­следванията са посветени на проблема за специфичния начин, по който лексикалните единици представят и концептуализират емоционалните преживявания. Особен интерес в това отношение представляват фразеологизмите като експресивно средство, защото в тях е закрепен обобщеният познавателен опит и психологичните наблюдения на носителите на езика. С анализ на формалния и семантичен аспект, както и на мотиви­ращата основа на вербални фразеологизми е свързано из­след­ва­нето „Концептуализация на страха в българските фразеологизми” (Галина Петрова, Милена Раду). В работата „Експресивно назоваване на човешки качества и емоции посредством фразеологични соматизми с компонент „сърце” (Таня Иванова) се прави съпоставка между българския и гръцкия език, като се търси близост или различие в образното мислене и асоциативността. В работата „Лексико-семантични групи прилагателни имена за назоваване на външна и вътрешна характеристика на човека (по материали на родопски диалект)” (Кремена Дюлгерова-Узунова) се анализират две семантични групи прилагателни имена, които демонстрират разнообразие от синонимни редове на макродиалектно равнище. Специално внимание се отделя на мотивационните признаци, отразени във вътрешната форма на лексемите. Изследването „Комуникативни методи на преподаване в сферата на психолингвистиката” (Инна Титаренко-Качура) е насочено към проблемите на чуждоезиковото обучение в контекста на интеркултурната парадигма.

Представената колективна монография, като опит за разширяване на изследователската парадигма на лингвисти и психолози, е основа за нови изследователски аспекти в посока на интердисциплинарността.

-----------------

Съставител и научен редактор: доц. д-р Галина Петрова
Рецензенти: доц. д-р Веселина Ватева, доц. д-р Ергюл Таир

-----------------