Взаимодействие между образователни и социални институции за преодоляване на девиациите в поведението на децата

В монографията се изследва проблема за взаимодействието на началното училище като образователна институция със социални институции за преодоляване на девиантното поведение на децата, както и приложимите методи на социална работа при реализация на педагогическото общуване. Безспорната актуалност и значимост на темата се определят от няколко неоспорими факти, които, за съжаление, са обективна реалност:

– Агресивните прояви са ежедневие в училищната реалност и те започват още в начална училищна възраст.

– Девиантните прояви се задълбочават не само по посока възрастта на техните извършители, но и по отношение на вида и честотата.

– Детерминантите на девиантното поведение са много и могат да се търсят на различни равнища, но според гледната точка на началните учители техният корен се намира в семейството на детето и неговото възпитание.

– Липсата на конструктивен диалог между родители и учители във връзка с редуцирането на девиантните прояви на децата е основание за задълбочаване на проблема.

– Взаимодействието между образователни и социални институции за преодоляване на агресивните и девиантните прояви в поведението на учениците е задължително условие за адекватното решаване на проблема.

– Необходимо е създаването на единна стратегия за действие от страна на педагогическите субекти при наличието на социално-педагогически казус в училището.

– Противопоказно за преодоляването на педагогическите затруднения е всеки възпитателен субект да влага усилията си във въздействие, което смята за правилно, но не е съчетано с усилията на останалите.

– Социалните институции трябва да предлагат своето адекватно партньорство на образователните институции и да се озовават професионално и своевременно на всеки сигнал за помощ.

– Липсата на подготовка на педагогическите специалисти за справяне със съвременните предизвикателства в образователната среда, свързани с агресивно и девиантно поведение на учениците, може да се компенсира от кооперирането със съответните специалисти от социални институции.

– Нужно е да се работи за промяна на обществените нагласи към намесата на социални институции във възпитанието на децата, както и към неоснователния страх на родителите, че детето ще бъде окачествено като „проблемно” ако е обект на специализирана социално-педагогическа интервенция.

– Мерките за превенция на появата на девиации в поведението на децата не бива да се случват произволно и от време на време според възпитателните възгледи на началния учител – тяхното осъществяване трябва да е систематизирано, целенасочено и синхронизирано между всички педагогически субекти.